АИКБ настоява минималната заплата да се определя по сектори

АИКБ настоява минималната заплата да се определя по сектори

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е отхвърлила и трите предложения на Министерството на труда и социалната политика за автоматичен механизъм за определяне на минимална работна заплата (МРЗ). АИКБ е за колективно договаряне на МРЗ по икономически дейности и има съществен напредък в преговорите със синдикатите за това като има „неразбирателство в детайлите“. Това каза Добрин Иванов, изп. директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

„Ние категорично отхвърлихме и трите варианта… Не е правилно минималната работна заплата да бъде определяна спрямо средната. Средната работна заплата е функция на минималната – когато се повишава минималната, автоматично се повишава и средната. Става едно „перпетуум мобиле“ – повишаване на минималната работна заплата води до повишаване на средната работна заплата, което инициира увеличаване на МРЗ“, заяви Иванов.

Първото предложение на министерството е минималната работна заплата да бъде 50% от средната, второто – да се определя в диапазона между 49% и 51% от средната от министерството, и третото – МРЗ да е 50% от средната в години на икономически растеж, а в години на спад да е 45% от средната, но не по-малка от настоящата. Само в последния вариант има изрично изискване МРЗ да не намалява, което може да се случи и при другите варианти, каза Иванов.

„Директивата на ЕК, която инициира разговорите за МРЗ, все още е проект, който даже не е минал през целия законодателен процес и е възможно да настъпят промени в крайния текст“, напомни Иванов. Според него директивата целѝ насърчаване на социалния диалог и договаряне между социалните партньори за МРЗ, като обвързването ѝ със средната заплата трябва да се приема само като ориентир за преговори.

Според Иванов, формулата на министерството не е справедлива, защото използва средната заплата за предходната година.

„МРЗ равна на 50% от средната не дава достатъчно справедливост. Средната работна заплата е брутна – в нея са включени всички възнаграждения, които се получават допълнително. МРЗ не е нетна, но е основна – върху нея се правят задължителни по закон доплащания като прослужено време. За да бъде тази формула справедлива и да постигне целите си трябва задължително да се определя минимална брутна работна заплата или това трябва да стане чрез отпадане на класовете и имплементирането им в размера на минималната заплата към датата на приемане на този механизъм, или средното възнаграждение да се изчисти от допълнителните възнаграждения“, твърди Добрин Иванов.

Той е на мнение, че минималните работни заплати трябва да се определят по икономически дейности, защото има над десет сектора, в които те представляват 80% от средната. Това създава пречки със заетостта, повишаване на квалификацията на работещите, набирането на персонал. Иванов предложи: “В по-ниско производителните сектори да има по-ниска МРЗ, а където има големи средни възнаграждения, да има по-високи МРЗ.“

Според него приемането на автоматичен механизъм за минимална работна заплата ще направи ненужни минималните осигурителни прагове, които са изиграли своята роля.

„Българските компании нямат възможност да се подготвят за предложеното поскъпване на природния газ за август с над 54%“, подчерта Иванов. Според него те могат единствено да повишават цените на продуктите си, което генерира още инфлация и се нуждаят от компенсационен механизъм, който да фиксира цената на газа на определени нива по подобие на държавната помощ за електроенергията.