Амулиани- скритият рай на Халкидики

Амулиани- скритият рай на Халкидики

Почти няма български летовник, който да не е пробвал гръцките плажове. Някои ходят в южната ни съседка години наред, познават отлично не само Халкидики, но и далечните острови. И всеки е готов да спори с часове кое е най-готиното местенце за почивка по безкрайните брегове на Гърция.

Показваме ви една не толкова популярна, но отлична дестинация за лятна почивка.

Амулиани е единственият населен остров на Халкидики. Със своята площ от 4,5 кв. километра изглежда смешно на картата, но предлага изненадващо много възможности. Фериботът до Амулиани тръгва от близкото село Трипити, което се е сгушило на третия ръкав. От ГКПП  „Кулата“ до него се стига с кола за около 2,5 часа, от „Маказа“ за три, от „Илинден“ за 2,45 ч., съобщава „Марица“.

Пътуването с ферибота е повече от символично, тъй като докато машината набере скорост, капитанът вече трябва да мисли за спиране. Но пък морето все пак гарантира спокойствие и сравнителна изолация за тези, избрали да почиват там.

Цената в едната посока за семейство с кола и две деца е 24 евро, нищо драматично. Това привлича туристи за един ден от околните селца, но определено няма да се сблъскате с тълпи, характерни за Аспровалта или Ставрос например.

Фериботът спира в едноименното селце – единствено на Амулиани. Според преброяването има 500 постоянни жители, но изглежда доста съмнително да се задържат и половината през зимата. Селото предлага за разходка една улица и една крайбрежна алея до пристанището, но какво друго му трябва на човек!

На тях има кафета, таверни, магазини за сувенири, заведения за бързо хранене. На 10 метра е аптеката и на още 50 – единственият банкомат. Най-отгоре на баира е селското площадче с църквата, калдъръм и стара кръчма, предлагаща пийване с мезелъци. Много романтично местенце!

Ако се разтърси още през зимата, човек може да се уреди със страхотно студио за четирима срещу 900 лева за седмица. Най-яката част е плажът Аликес, който приютява едноименния къмпинг, а около него са накацали двайсетина вили и студия. Мястото е любимо на доста българи, излизало им по-евтино от „Градина“. Къмпингарите не сменят Аликес с години, като определено най-масови са софийските номера, следвани от пловдивски, тук-там човек може да мерне врачански, пернишки или заралийски номер.

Ще започнем точно с плажа Аликес, който е сред най-хубавите, които хората, с които почиваме заедно, сме виждали в Гърция въобще. Той е скрит в голям залив, което гарантира спокойно море и красиви скали за гмуркане отстрани.

А водата! Водата е магия. Пясъкът е страхотен, а за туристите има три платени зони. Както споменахме, островът спира тълпите, така че места винаги има. Първа и втора линия са платени съответно срещу 10 и 7 евро за чадър и два шезлонга.

За по-задните се изисква само консумация – едно фрапе за 3 евро или бира за 5,6 евро – голяма. И си лежиш цял ден на сянка. Разбира се, има куп безплатни зони, на които предимно къмпингарите са издигнали своите най-различни чадъри, палатки, лодки и какво ли не. Но никой на никого не пречи, място и на пясъка, и във водата има предостатъчно.

Друг задължителен плаж е Мегали Амос, който гледа към Уранополи – последното населено място преди Атонската монашеска република, което също може да обиколите на тръгване към България. Плажът е пясъчен и напълно безплатен срещу едно фрапе, които върви с бутилка вода на аванта. Отгоре има прекрасна таверна с хубава кухня и още по-хубава гледка. Така че може да изкарате цял ден.

Между селото и плажа има още две-три ивици до самото шосе.  Не че са лоши, но внимавайте, ако ползвате навигация. Тъй като едната също излиза често като Мегали Амос. Не! Оригиналът е в самия край на черен път (става за всякакви коли) и предлага огромен паркинг между дърветата, така че цял ден автомобилът ви ще е на сянка. Мястото е доста романтично с параклисче в единия край на плажа.

И любимо за каякарите, които задължително спират да починат и да се насладят. Оттам пък се разкрива великолепната гледка към Магарешките острови – група малки парчета земя в морето, като най-големият е населен през лятото от сервитьорите в двете заведения на плажа. Да, това диво място предлага шезлонги, напитки и храна. Чак и воден атракцион за деца.

Въпреки че се доставят с лодки, цените на продуктите са като на Амулиани. А сянката отново е напълно безплатна – срещу консумация. Има фенове и на втория по големина Магарешки остров, който също предлага пясъчен плаж, но напълно див.

Амулиани има всичко за човек, търсещ пълен релакс от шума на града или големия курорт. Ако търсите нощни купони, по-добре не се качвайте на ферибота. Тук е за любителите на спокойните плажове, романтични гледки и приятелско обслужване (то къде ли не е такова в Гърция). На Амулиани няма дори полицай, но пак никой не смее да наруши хармонията. И явно си има доста фенове. Защото човек задължително повтаря, потретва, а хазяинът става негов човек, на когото следващата година звъни лично за резервация.

Таверните са пълни по обяд, вечер – терасите

Заведенията по плажовете предлагат и леко хапване – клуб сандвич, бургери, салати за по 7-8 евро, така че най-големите мързеливци могат да не мърдат от чадъра. Но не го препоръчваме. Точно зад плажа Аликес е таверната „Метохи“, която е истински оазис за лакомниците.

Навсякъде персоналът е прелюбезен, но специално тук щипка настроение добавя управителят Михалис, чиято майка е българка, и посреща нашенеца на родния език. Цените, без рибите, почти не са мръднали в сравнение с преди две години. Узото върви за 200 милилитра бутилка срещу 6-7 евро, гръцката салата е 7,50 (вземете една за двама, порциите са огромни), дзазикито се харчи по 4.

„Бюджетната“ риба гаврос е 7 евро, като ще преядете с една порция, пресните калмари вървят срещу 12. Продължаваме с тежката артилерия – рибите. Те започват от 50 евро килограма и стигат до 100. Ловят се на 300 метра от кръчмата и са винаги пресни. Фагрито се приготвя по невероятен начин, като лично Михалис го разкоства през вас. Уникална вкусотия! Също като тиквичките – за малко да ги пропуснем! И телешкото със спагети! И саганаки с миди!

Фагрито е и евтиният рибен вариант, като при второто идване вече започват отстъпките като за приятел. Таверната е доста пълна за обяд предвид плажа отпред, но полупразна вечер. Не само защото е извън селото. Нито пък заради цените, които са едни и същи навсякъде.

Като цяло повечето туристи идват на Амуляни със скъпи коли, но за дълги почивки и гледат да харчат разумно. Затова вечер повечето хора опъват трапези по терасите и се наслаждават на гледката. Повечето студия имат кухнички с елементарни удобства, но да готви човек на почивка не е много ОК.

Но човек винаги може да нареже някой домат, салам, а ако му се яде нещо друго, за скочи до селото и да купи нещо take away. Две са оборотните заведения, които предлагат гироси за 3,8 евро или пица на парче за едва 2,5  Бъдете сигурни, ще ви нахранят. Магазини има достатъчно по улицата към къмпинга и работят до късно. Цените не са стряскащи, освен ако не пиете твърд алкохол. Дори узото е на двойна цена в сравнение с България, така че имайте едно наум. Но етикетите на бирата и виното няма да ви стреснат.