Изключителен интерес към храм-кладенеца край село Гърло

Изключителен интерес към храм-кладенеца край село Гърло

На изключителен интерес се радва през последните дни храм-кладенеца край брезнишкото село Гърло, твърдят местни хора.  Интересът от страна на туристите е бил предизвикан след излъчения наскоро репортаж по една от националните телевизии за загадките, които древния Античен комплекс крие.

Храм-паметникът “Пусто Гърло” е изключително място, много древно и много тайнствено. То е единствено такова в България. През 2018 година започна да се изгражда полски път към него. Античният комплекс се нуждае от реставрация и изграждане на навес, който да го съхрани в годините напред. Храм-кладенецът е археологически обект, открит при разкопки през 1972 година. Съществуват различни теории за неговото датирани и предназначение. Тъй като до момента няма систематични научни изследвания, културно-историческите интерпретации за кладенеца остават хипотетични.

Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, област Перник (България). Обектът представлява подземно сводесто помещение (толос), изградено над кладенец, към който води стълбище (дромос). Откривателката му, проф. Митова-Джонова го свързва с ранна фаза на културата, която по-късно изгражда постройките „нураги“ запазени на оостров Сардиния. Забележителното сходство с покрития кладенец при Балао дава основание за датирането към ХІІ-Х век пр.н.е. Културно-исторческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните научни изследвания.

Гърленският храм кладенец се различава коренно от всички подобни сардински обекти по своето теренно разполагане. На остров Сардиния всички свещени кладенци са разположени на съвършено равнинен платовиден терен. Според инж. Любомир Цонев в това се състои неговата уникалност – съоръжението е полувкопано в стръмен планински скат и изграждането му е било от изключителна сложност. Архитектурната реализация на съоръжението не е типична за тракийската култура, която се развива на Балканите след XV в.пр. Хр. Храм-кладенецът няма предшестващи го архитектурни съоръжения от същия тип, нито последващи такива. На Балканите съоръжението е уникален архитектурен паметник.