Военният конфликт в Украйна ни дава урок, че трябва да сме повече енергийно независими

Военният конфликт в Украйна ни дава урок, че трябва да сме повече енергийно независими

Инж. Кремен Георгиев, председател на АТДБ, пред Днес и утре

-Инж. Георгиев, в условията на военен конфликт в Украйна, на който сме свидетели вече над две седмици, необходимо ли е да се преосмислят част от параметрите на „Зелената сделка“?

-Военният конфликт в Украйна ни дава урок, че трябва да сме по-енергийно независими. Случващото се води до нарастване на рисковете пред енергийната и климатичната сигурност на Европа и е необходимо бързо да се предприемат адекватни решения. Смятам, че на този етап трябва да продължим да произвеждаме енергия от въглища, въпреки че тяхната цена също се повишава. Би било добре в краткосрочен план да се помисли за отлагане на извеждането на въглищните централи от експлоатация. Работата на съществуващите предприятия може да помогне на страната ни да продължи да бъде сравнително енергийно независима. Затова Европа и България трябва да помислят да удължат живота на въглищните централи. Едновременно с това е важно да продължим инвестициите в нови технологии, защото се надявам, че все някога тази война и конфликт ще свършат и светът ще се върне към нормалния си начин на живот. Тогава отказът от използването на изкопаеми горива отново ще е на дневен ред в съответствие със зелената политика на Европа.

Природният газ и въглищата продължават да играят важна роля за европейската енергетика. Редица експерти споделят мнение, че ВЕИ ще бъдат достатъчни за производството на енергия. Факт е, че те са чист източник на енергия, но поне в България не биха били достатъчни, особено когато вятърът не духа и слънцето не грее. В последните месеци наблюдавам, че се обмисля използването на литиево-йонни батерии, които да съхраняват енергията от ВЕИ-тата. Технологията е много напредничава и актуална. Всички се надяваме на успеха на тези планове, но има експерти, които твърдят, че те не могат  да се реализират бързо в българските условия. В бъдеще, обаче, такъв тип източници на енергия биха могли да бъдат част от електрическите мрежи.

Както нееднократно съм заявявал, България има потенциал и трябва да развива енергетиката си. Необходимо е усилията да бъдат насочени към по-висока  енергийна ефективност. Начинът, по който днес потребяваме ресурсите, е въпрос на национална и европейска сигурност. Предвид сегашната ситуация, необходимо e да се помисли за запазване на енергийната сигурност и независимост на страната ни. В противен случай, прибързаните решения биха довели до положение, при което ще се налага да купуваме електроенергия изцяло отвън,  а това ще е икономически неизгодно.

-Очаквате ли още по-драстично повишение на цените на природния газ и електроенергията?

-Към днешна дата цените на енергията за небитовите потребители и бизнеса продължават да бъдат рекордно високи и остават нестабилни. Още преди ситуацията с военните действия, природният газ поскъпна с около 200 % в сравнение с февруари 2021 г. При електроенергията не е много по-различна картината. Причината за увеличението тогава беше голямото търсене на природен газ в световен мащаб в контекста на икономическото възстановяване след COVID-19. Поради колебанията на пазара и цените не бих могъл да предвидя дали ще има драстично повишение или възможно намаление. По-скоро смятам, че в краткосрочен план, поне за известно време, цените на енергията ще останат високи. В дългосрочен план зависи от много геополитически фактори.

Относно доставките на газ, до края на тази зима нивата в ЕС са достатъчни, за да покрият нуждите в случай на пълно прекъсване на доставките от Русия. Ако спрат доставките, за България ще остане газът от Чирен, от Азербайджан през Гърция, както и евентуални количества от Румъния и Турция. В момента нивото на запълване на газохранилищата в цяла Европа е малко под 30 %. Всички страни в ЕС, в това число и България, в момента обмислят варианти за действие при извънредни ситуации. Има готови планове, съгласно изискването на Регламента за сигурността на доставките на газ. Те могат да бъдат задействани, ако е необходимо, за да се гарантират доставките. Отделно някои държави имат повече от един източник на природен газ, което ги прави по-малко уязвими. За това, както споменах, поне на този етап не трябва да загърбваме въглищата, които ни гарантират над 40% от електроенергията в страната.

-Природният газ ще продължи ли да има съществена роля в бъдещия енергиен микс на България?

– В България природният газ се използва най-вече в промишлените сектори и по-малко в електропроизводствения микс. В контекста на Европейската Зелена сделка, газът ще играе жизнено важна роля в енергийното бъдеще на България. Той ще продължи да проправи пътя към декарбонизацията независимо от кризата. Смятам, че природният газ трябва да бъде част от бъдещата енергийна стратегия на страната. Той ще продължава да бъде така необходимото преходно гориво при осъществяването на плавния и справедлив енергиен преход. С оглед на относително малката роля на синьото гориво в българския енергиен микс понастоящем, потенциалът за нарастване на търсенето е съществен. Надявам се със съфинансиране от ЕС да се осъществяват проекти за разширяване на газопреносната мрежа с оглед свързване на топлоцентрали, които към момента нямат достъп до газопреносната мрежа. Възможностите за увеличение на търсенето на природен газ могат да се отключат посредством реформи в нормативната база. По този начин ще се позволи да се развие неговият потенциал в производството на електрическа енергия, както и да се конкурира равнопоставено с топлинната енергия за потребители в отоплителния сектор.

– Зелената сделка няма ли да отстъпи от дневен ред предвид събитията в Украйна?

-Зелената сделка няма да отстъпи от дневния ред на Европейската общност, въпреки енергийната криза, COVID 19 и т.н. Реформите в енергийния пазар ще продължават – поне до изискуемото от ЕС равнище.

– В каква посока трябва да се развиват българските топлофикационни дружества?

– Предизвикателствата пред целия сектор енергетика ще стават все повече. Те ще са свързани не само с конкурентоспособността на икономиката, но и с все по-строгите изисквания, които трябва да изпълняват предприятията. Вярвам обаче, че топлофикационните дружества у нас ще се справят, защото имат желанието и човешкия ресурс.  Преходът трябва да бъде плавен и справедлив. Замяната на въглищата с газ е най-реалистичната и рентабилна възможност, особено предвид факта, че повечето въглищни централи в България са разположени в близост до газовата инфраструктура. Това ще улесни процеса на преминаване към газ. Отделно всички инвестиции в инфраструктура в последните няколко години също ще допринесат за позиционирането на страната ни като газов хъб, осигуряващ енергийна сигурност за региона, както и по-добър достъп до конкурентен газ.