Днес е Антоновден! Който подхване работа, ще боледува цяла година

Днес е Антоновден! Който подхване работа, ще боледува цяла година

Антоновден (Андоновден, Лелинден) е християнски и български празник, на който се почита паметта на св. Антоний Велики. Чества се на 17 януари за предпазване от болести. Според статистиката на НСИ в периода 2016 – 2020 г. Антоновден е един от най-популярните празници, с над 80 хиляди носители на имената Антон, Антония и други производни имена.

Именици са Антон, Антонио, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Андуин, Доника, Дончо, Донка, Донна, Дона, Донислав, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас.

Свети Антоний е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света. След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.

В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани – смята се, че са двама братя ковачи. Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

Според народа всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасов тръгват по хората. Затова жените не трябва да работят. Не трябва да преде и не се докосва вълна – тъй като се смята, че във вълната спи чумата. Не се плете или шие на празника. Не се варят боб, леща, царевица или други варива, за да не се разболяват децата. Мъжете не трябва да впрягат добитъка.

Необходимо е за здраве да се раздаде на близки и съседи от традиционните за празника содени питки, намазани с петмез. Една от питките се оставя на тавана „за белята“, „за лелята“ т.е. за чумата, защото от суеверие хората се боели да изговорят думата „чума“.На този празник се мързелува.

Който подхване работа, ще боледува цяла година. Колкото повече си почивате и си угаждате на този ден, толкова повече ще радвате на добро здраве!