Министерство на културата осигури пари за ремонт на черквата в Студена

Министерство на културата осигури пари за ремонт на черквата в Студена

Черквата „Свети Георги“ в пернишкото село Студена получи одобрение и финансова помощ от Министерството на културата.

Черквата е сред одобрените в списъка културни паметници, които ще получат финансиране за специализирани консервационно-реставрационни дейности. Средствата са по бюджетна Програма 1: „Опазване на недвижимото културно наследство“ – 2021 г.

Разглеждането, оценяването и класирането на проектите се осъществява по реда на утвърдените Правила за избор на обекти и определяне на дейности за предоставяне на целева финансова подкрепа в областта на консервацията и реставрацията на недвижимите културни ценности, съобщават от министерството. Сега храмът ще получи 55 490,58 лева за ремонт, възстановяване и консервация, както и 37, 757,64 лв за консервация на стенописи.

В периода XV-XVII в., в Пернишко се забелязва усилено изграждане на черкви, въпреки строгите забрани от страна на османската власт. Храмовете са скромни сгради, с малки размери, често полувкопани в земята, но се явяват отпор срещу чуждата иноверна власт. Ярък представител на това строителство е черквата „Св. Георги“ в с. Студена. Намира се над центъра на селото. Според плана се отнася към т. нар. „атонски тип” църкви – с една апсида от изток и два певника (конхи) на северната и южната стена. Този архитектурен тип е характерен за светогорските манастирски църкви и под тяхно влияние се разпространява и на Балканите през XIV – XV век. Храмът „Св. Георги” е граден от дялани камъни, споени с хоросан, като в апсидата са използвани и тухли.

Вътрешността на сградата е покрита със стенописи като най-ранните се отнасят към XV – XVI век. От тях са запазени Видението на св. Петър Александрийски на северната стена в олтара, в апсидата – светите отци св. Григорий, св. Василий, св. Йоан Златоуст, св. Яков и св. Никола на южната стена. В южната конха са изобразени св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат, на които се предполага, че първоначално е посветена църквата, до тях следват св. Иван Рилски и неговите ученици св. Йоаким Осоговски, св. Гаврил Лесновски и св. Прохор Пчински. На западната стена, вляво от входа е св. Арх. Михаил, вдясно – св. Константин и Елена. В северната конха са изписани също светци – войни: св. Георги и св. Димитър.

Според проф. Асен Василиев, изтъкнат български изкуствовед и художник, стенописите са дело на двама майстори.

По спомени, запазени сред жителите на селото, сводът на храма е съборен и някъде в XVIII век възстановен от поп Тодор като стените са измазани и старите стенописи остават под новата мазилка. През 70-те години на ХІХ век самоковският художник Коста Геров изписва отново църквата. Проф. Василиев сваля късните стенописи през 1938 г. и така се разкрива най-ранният живописен слой. Години по-късно църквата е цялостно консервирана от З. Кирова и Б. Дживджанова. През 1955 год. е обявена за паметник на културата с национално значение.