Има въглищни находища, които не са разработени и може да се възползваме от потенциала им

Има въглищни находища, които не са разработени и може да се възползваме от потенциала им

Здравец Ефтимов- директор на „Мини Перник”, пред Днес и утре

-Г-н Ефтимов, може ли да ни се представите?

-Казвам се Здравец Ефтимов и съм на 39 години. Дипломиран доктор съм по подземен добив на полезни изкопаеми от Минно-геоложкия университет в София, където преподавам от няколко години. Имам научни и професионални интереси в областта на рудодобива. Общо взето цял живот се занимавам това. Участвал съм в много научни публикации и в различни проекти за различни находища – флуоритово, оловно-цинково и други. За последно отговарях за производството в дружество за добив на желязо и барит.

-Защо избрахте да работите във въглищния отрасъл?

-В този сектор ми се откри възможност. Не мога да установя аз ли го избрах или той мен.  За мен всяка нова работа означава нови знания, нови хора, нови цели, дори и нови проблеми, които предстои да бъдат решени!

-На пръв поглед звучи малко странно- доктор на науките , преподавател, учен, човек с три езика , да оглави тежко предприятие като пернишките мини?

-Не смятам така. Минното дело дълго време е било не само част от научния прогрес, но и  негова основа. Много технологични достижения са били постигнати именно заради развитието на добива на полезни изкопаеми. Пернишките мини са били в основата на българската индустриализация. Те са били двигател на нашата икономика , тогава когато левът е бил златен и равностоен на френския франк.Говоря за началото на века. В управителните съвети на Минната дирекция са били хора като генерал Владимир Вазов. Нека сами не подценяваме и историята и настоящето си. В откриването  и разработването на едно находище има страшно много място за наука.

-Смятате ли, че въглищният отрасъл има бъдеще?

-Все още има.  Ясно е, че въглищата няма да се използват още столетие, но има находища, които все още не са разработени достатъчно и можем да се възползваме от потенциала им. Ще направя една вметка. В момента в Китай, който се превърна във втората икономика в света и вече е свръх сила, цената на тон въглища достигна 300 долара. За мен това говори, че, погледнато по-мащабно и на световно ниво, въглищата имат своето сериозно бъдеще.

-Всички казват, че въглищата замърсяват прекалено много. Как ще им отговорите?

-Знам, че ще ме оборите, че въглищата са много мръсни и т.н. , но днес няма друга алтернатива, която да гарантира енергийната сигурност на страната ни. Да, те не са дългосрочно решение заради целите на Зелената сделка, но не можем да се откажем от тях от днес за утре.

И още нещо, дори човечеството да се сбогува с въглищата, преди това трябва да им каже едно огромно благодаря. Има един забележителен американски философ Айн Ранд, забележете жена, която казва, че без въглищата и стоманата, без комините на заводите и тецовете, човечеството нямаше да има здравеопазване, образование и дори пенсионна система.

Ако се върна в България, все пак бих искал да отбележа приятното впечатление, което ми направи един проект на ТЕЦ Бобов дол, който е наш основен клиент. Български специалисти са открили начин, чрез реакция на термично разграждане, да отнемат дела на въглерода във въглищата, което ще ги направи далеч  по-екологично гориво. По света много се работи по това въглищата да се третират така, че да не са нарицателно за „мръсно“ гориво.

Много сериозни научни екипи работят по това как да „улавят“ и „съхраняват“ въглеродния диоксид. Най- напред в тази област е Норвегия. От скандинавските страни дойдоха мобилните технологии, защо да не дойде и нещо, което да превърне въглищата от „кафяво“ в „по-зелено“ гориво.

-Какво е състоянието на Мини Перник? Каква е числеността на персонала и има ли нови участъци, които се разработват?

-Благодаря, че попитахте. В нашата мина се трудят около 400 души, но много  от тях изпълняват няколко работни позиции едновременно. За съжаление,  минният отрасъл не привлича младите хора, няма квалифицирани кадри, които да обезпечат всички работни позиции. Вие казахте че владея три езика, мога да Ви уверя, че да научиш три езика е много  по-лесно от това да станеш добър миньор или да откриеш качествени хора за този тежък труд.

От няколко години се разработва нов участък между кв.”Мошино” и Мало Бучино.

-Какво смятате да промените в пернишките мини?

-Със сигурност имам планове, които са чисто технически, но не знам ще бъдат ли интересни за Вашите читатели. Още повече, че е казано да не съдите за един човек по неговите думи, а по неговите дела.

Извън добива на въглища, аз и екипът ми имаме идеята да възродим и старата слава на сградата на Минна дирекция, защото тя е част от културно-историческото наследство на България. Мисля,че частните инвеститори, пернишките миньори и енергетици са направили много сградата да бъде съхранена в автентичния й вид. Тя има великолепен  и много интересен интериор. Всъщност през лятото, с неоценимата помощ на Регионалния музей в Перник, бяха отбелязани 130 години от създаването на Мината.

Считам, че годишнината е добър повод да помислим повече за култура и да започнем да организираме събития, изложби и т.н. Но все пак трябва да са в съответствие с противоепидемичните мерки.