Дрен – селото, в което се пресичат съдбите на звезди

Дрен – селото, в което се пресичат съдбите на звезди

Майската съботна сутрин започва с физически труд за 32-годишния Боби Рударски. Подобно начало на почивен ден не е нещо ново за него. Рударски се занимава със строителство и е свикнал на тежки натоварвания. Този път, както почти всеки уикенд, Боби има други задачи – косене, валиране, варосване и окачване на мрежи. Заедно с няколко от най-близките си приятели, младият мъж подготвя терена на стадион „Младост“ в радомирското село Дрен така, че да е готов за мачовете на местния „Верила“. Отбор с над 70-годишна история, който се състезава в аматьорската Областна група – Перник. Рударски е капитан и президент на отбора, който изпраща най-силния си сезон в аматьорския футбол от 10 години насам. „Утре играем срещу „Спортист“(Драгичево). Това е последното ни домакинство за сезона. Ако не загубим, се класираме втори в нашата група и отиваме на финална четворка за цялата област.“ – ми казва Рударски и дори само по интонацията му се усеща гордост, че тимът от родното му село, отборът, за когото е играл баща му, е представен подобаващо в последната година. В петия филм от поредицата „Тръпката е навсякъде“ ви отвеждаме в полите на планина Верила. Разказваме ви историята на с. Дрен, едно населено място с древна история и необяснима любовна афера с футболната игра. Но това не е историята на мача срещу „Спортист“(Драгичево). Това е една история за баща и син, които вече са предали щафетата на футболните и родови традиции в региона. История за слънце и дъжд, за радости и препирни и най-вече – история за истинската и неподправена тръпка към футбол – такава, каквато все по-рядко виждаме. Счита се, че село Дрен се намира върху земите на древното тракийско племе агриани. По тези земи е кипял живот и по римско време, а във втората половина на 20-и век, населението му е надхвърляло 3 500 души. Днес те са по-малко от 1000. Работливи хора, които обичат селото си и историята му. Един от тях е Цветан Азманов. Бивш директор на местната гимназия и преподавател по физика, математика и български език – той е сред истинските общественици на селото. Посреща ме със спортните архиви на с. Дрен и в компанията на двама доайени на спорта в радомирското село. Александър Пръчков – първия вратар на местния футболен отбор и Христо Райнов – физкултурния организатор в Дрен, в последните 15 години преди промените, когато в това село са развивани организирано 6 вида спорт: футбол, волейбол, шахмат, борба, лека атлетика и тенис на маса. Още по-рано, от създаването си през 1948 година до 70-те, футболният отбор носи името „Илия Пръчков“. Чичото на първия вратар на тима е местен георой по онова време след като се самоубива в дома си, обграден от силите на властта в размирните времена преди 09.09.1944г. Независимо от времето и политическата обставовка, в Дрен спортът е на особена почит и създава герои. За тях ми разказва Цветан Азманов: „Николай Дунков е бил първият голмайстор на отбора на Дрен. Голям голаджия – много техничен. Почина без време след авария в мини „Бобов дол“. Кирил Юруков е дългогодишен капитан, който е бил само на 15 години, когато тук е създаден отборът. От големите имена трябва да припомним за Димитър Шарлачки – той е бивш вратар на селския ни тим, но и на професионалния „Марек“, а после направи кариера като съдия. Покойният Христо Артъчки (треньор на „Славия“) е друга футболна гордост на селото. Такава безспорно е и живеещият от години в Австрия Николай Радлев. Да, същият Николай Радлев, който вкарва знаменит гол за ЦСКА през 1967 г. срещу „Интер“ при 1:1 в София. Той е също от Дрен, а семейни връзки със селото имат още легенди като Божидар Искренов – Гибона и Георги Денев – Кучето, който пък е дренски зет. Шахматният ни доайен Райчо Веселинов е майстор на спорта – кореспондентен шах, а днес се гордеем и с гимнастичката Боряна Калейн, чиито корени са от тук.“ Неделята е денят за големия финален домакински мач, а слънцето и пролетните дъждовни облаци се редуват над живописните земи около стадион „Младост“. И все пак повече от 100 души се събират около стадиона, а дори и проливният дъжд в средата на първото полувреме не ги отказва да подкрепят любимия отбор. Крайният резултат е 1:1, а мисията за класиране сред четирите най-добри тима в Пернишка област е изпълнена! Треньор на „Верила“ (с. Дрен) е Антон Радлев. Израснал във футболно семейство, логично тръгва по стъпките на баща си и чичо си. Играе в школата на ЦСКА, а през 80-те попива всяко движение от батковците в първия отбор, сред които са легендите Стоичков, Костадинов и Пенев. Сред съотборниците му в неговия набор също има сериозни имена – Бойко Величков, Мартин Зафиров, Борислав Георгиев- Бобъра, Мариян Германов… Самият Радлев не прави професионална кариера, но се захваща с треньорска дейност и работи с подрастващи. Днес Радлев работи във фирма, която продава машини онлайн, но страстта му към футбола е абсолютно същата. „Ставам емоционален, когато говоря за футбол. Това е нещото, което разбирам. Трудно е, мъчно е, има много перипетии, за да създадеш един супер качествен фубтолист. Водя отбора на Дрен, но тук целите ни са различни. Основен фокус е да поддържаме стадиона в добро състояние. Да приобщим по-младото поколение. Да направим така, че децата през лятото да има къде да играят. Мечтата ми не е за класиране на отбора някъде, а за това някой ден да успеем да направим добра база за футбол и за спортен туризъм в Дрен.“ Радлев е изключителен събеседник, особено когато става дума за футбол. Само за минута-две очертава част от проблемите на българския футбол без заобиколки и с експертиза. Вече три десетилетия той е една от причините футболът в Дрен да не е останал в историята, а да пише нови страници от нея. Каква история, ще си кажете на ум, говорим за едно село? Изгледайте филма и ще разберете. Защото това са малките отбори и малките населени места, които още пазят българския футбол и традициите му живи. Това са местата, в които футболът не се измерва в бюджети, пари, приходи и задължения – а в пот, труд и любов./Дир. бг