Любопитно дарение за специализираната библиотека на пернишкия музей

Любопитно дарение за специализираната библиотека на пернишкия музей

Едно от интересните дарения през 2020 година в специализираната библиотека на РИМ –Перник е това на Методи Методиев. Методи е приятел на музея от дълги години. Без да е музеолог, той има отношение към фактите от миналото. При разчистване на стара къща попада на „домакински“ списания от 30-те и 40-те години на ХХ век – над 100 броя на списанията „Икономия и домакинство“ /1920-1944/, „Дом и свят“ /1934-1943/, „Обединени домакински списания“ /1944-1948/,съобщава Красимира Дженкова.

Предполага се , че списанията са принадлежали на Пенка Христова, последната стопанка на дома, родена през 1932 г. в с. Бичкиня, Габровска околия. „Не знаем нищо повече за тази жена, но останалото след нея провокира някои предположения. Невръстна през 30-те, младо момиче през 40-те, едва ли тя е била абонатът. Най-вероятно списанията са били притежание на нейната майка – на съхранена част от пощенски плик четем адрес: Надежда Хр. Стоева, с. Бичкиня, Габровско. Пожълтели и прашасали през годините, списанията са изключително добре запазени. Спомени, носталгия? Вероятно. Но предполагам и… още нещо“- казва Дженкова. В рубриката „Малка поща“ на сп. „Икономия и домакинство“ кн. 3. от 1932 г. абонатът П. Д. от София споделя: „ Уверен съм напълно, че вашето списание допринася твърде много за разширочаване кръга от познания на всяка жена в областта на модата, домакинството, покъщнината, ръкоделието, здравето, готварството и пр. И едва ли засега у нас има друго по-ценно, практично и евтино ръководство за работата на всяка домакиня“. Ценно, практично, евтино, с една дума, полезно за онова време, а и за годините след него. През първите десетилетия на ХХ век българската жена е подценявана, пренебрегвана, ограничавана. Мисията ѝ, според традиционното виждане, е грижата за съпруга, децата и къщата. Затова домакинските списания от онзи период си поставят задачата да образоват българката – за да улеснят ежедневието ѝ, за да я доближат до европейския вкус и култура. Редакторите, в преобладаващата част жени, са градски момичета. Умни и образовани, те отстояват свободата и равноправието, без да говорят за феминизъм, отхвърлят ограниченията и предразсъдъците, без да призовават за еманципация. Целта на „Дом и свят“, формулирана от Елисавета Консулова – Вазова – редактор, но едновременно с това репортер, коректор и уредник на списанието, е „ да повдигне домашната култура на българската къща, да научи българската жена как да управлява разумно семейните финанси, как да поддържа чист, спретнат и приветлив дома си“. За коцепцията на „Икономия и домакинство“ Теодора Пейкова, която заедно със съпруга си Стефан Пейков е собственик и редактор на списанието през почти 25-те години на съществуването му, казва: „Попаднало в ръцете на малко образованата жена, то действа магически. Тя преглежда модата, обръща страниците с бродерии, възхищава се от тях и по инерция продължава да чете и статиите с по-серизно литературно, медицинско, социално и т.н. съдържание“. Забележителна мисия на две наистина забележителни жени от следосвобожденската история на България. Теодора Пейкова – начетена, независима, работеща. Родена е през 1892 г. в Бургас. Завършва гимназия в София. Учи пиано в консерваториите на Виена и Брюксел. В Брюксел посещава и курсове по литература в Ecole Superieur, както и домакинските курсове „Beau mond“. Владее няколко чужди езика. Занимава се с преводаческа дейност. Пише статии и разкази в периодичния печат. Издава книги с готварски рецепти и съвети. И извън официалната биография – играе тенис и е първата българка, която се научава да кара автомобила на съпруга си. Елисавета Консулова – Вазова – художник, преводач, журналист, писател, общественик, съпруга на Борис Вазов /брат на Иван Вазов/, майка на 3 деца. Тя е жената, която прави много неща първа в България. Родена през 1881 г. в Пловдив, Консулова е първата жена, завършила Рисувалното училище в София през 1902 г. Първата, на която е позволено да рисува голо тяло от натура, а и изобщо първата, която рисува голо тяло. Изложбата ѝ през 1919 г. в София е първата на жена художничка в България. „Днес тези жени са забравени. Не бихме се ровили и в техните издания, ако нямаме специален интерес или пък някакъв особен сантимент, но приликите с настоящите „женски“ вълнения са налице“, казва Дженкова.