143 години от Освобождението на Перник

143 години от Освобождението на Перник

Днес се навършват точно 143 години от Освобождението на Перник от турско робство. 17-ти януари се смята за датата на Освобождението- това показват данните от Държавния архив в Перник.

От малкото оцелели документи става ясно, че тук е водила бойни действия четата, предвождана от Георги Чауша от село Боснек, уточняват от архива.

Смята се още, че на 17-ти януари 1878г. е назначен и първият кмет на село Перник. От тогава Перник е чествал  своя празник на Антоновден, който се е отбелязвал с бал, сочат още оскъдните сведения.  

Перник е било една малко село  в подножието на крепостния хълм, където някога се издигала твърдината на воеводата Кракра.  Заради близостта му до София селището се освободило от присъствието на турската власт  веднага след бъдещата българска столица. Известно, че на 3 срещу 4 януари по новия календарен стил турската войска  е в отстъпление. С нея тръгва и турското население. Това паническо отстъпление не останало незабелязано от перничани. Наблюдавайки безкрайната върволица на турските бежанци по шосето от София по посока на Радомир и Кюстендил местните вече чакали „братушките“.

И само два дни след  Освобождението на София – на 6 януари, което тогава е било Бъдни вечер или както се казва в този край – Божич, от София в Перник пристига първата военна кавалерийска част. Това са 30-тина войници, предвождани от млад есул-офицер.  Те са част от армията на Генерал Гурко.

Според спомени от онова време,  въпреки студената зимна утрин перничани излезли от домовете си да срещнат руските войници. Предвождал ги свещеникът, а те носели хоругви. Черковната камбана биела тържествено. Старейшините на задругите поднесли на войниците хляб и сол. Колко е достоверен този разказ и колко е украсен, сега трудно може  да се прецени, но се знае, че войсковата част не се е задържала  в Перник, а  е тръгнала бързо към Радомир.  Това е взвод кавалеристи от Кавказката бригада на генерал Гурко, която е преминала  през селата Църква, Мошино и Перник и пристига в Радомир, разузнавайки движението на отстъпващите турски войски. Друга част минава през селата Крапец и Сръбски Самоков (както тогава се е казвало останалото под язовир „Студена“ село Попово, а по-късно преименувано на  Витошко) в посока на Самоков.

Известно е, че на 8 януари през Перник преминава четата на прочутия български войвода Дядо Ильо Марков. А на 12 януари по пътя през Перник преминават и по-големи руски военни части. Това са три ескадрона от 4-ти Улановски Харковски полк, водени от подполковник Юрий Антонович Задерновски. С тях е и един дивизион от 4-ти Хусарски Мариополски полк и други части, но те не спират в Перник, а продължават за Радомир. Известно е, че за освобождението на селата Владая, Мошино и Перник сражение е водила и чета, водена от Георги Иванов – Чауша.

Сега през януари вече областният център Перник е под знака на международния маскараден фестивал и рядко някой се сеща, че в тези дни е станало Освобождението на някогашното село. Ден  на града е най-големият празник на св. Иван Рилски, честван тържествено от 1903 година  като празник на миньорите и Мини Перник.