Богата колекция от прочутата бусинска керамика в пернишкия музей

Богата колекция от прочутата бусинска керамика в пернишкия музей


„Бащина земя не се продава…” С тези думи майсторът-грънчар от с. Бусинци Петър Гигов отказва да продаде своята колекция от глинени съдове. И когато казва „бащина земя” той има предвид не само родно място, а и „вълшебната” пръст, върху която е построено селото, и от която десетилетия наред се изработват уникални с цветовете и формите си глинени съдове, разказва Десислава Миланова от Регионален исторически музей- Перник.
В своята книга „Пътувания по България” (1899 г.) Константин Иречек описва Бусинци като „център на особена грънчарска индустрия, която изработва зелено гледжосани съдове, по форма и орнаментика съвършено старинни.”
През Възраждането Бусинци е значим център на традиционното грънчарство. Бусинските грънчари изработват над 100 вида съдове – паници, гювечи, делви, стомни, бъклици, ръкатки, крондири. Характерна особеност за всички тях е оцветяването в зелено и жълто. А относно формата им, не е никак трудно да се намерят аналози в античната керамика, особено когато става дума за биконичните гърнета и амфороподобните делви.
Днес във фондовете на РИМ – Перник се съхраняват над 1300 оригинални съда, създадени от Бусинската керамична школа. Емблематични за тази керамика са оканичетата, гевреците, крондирите и ръкатките, уточнява Миланова.
Оканичетата представляват ритуални съдове за вино или ракия, украсени с пластични фигури. Използват се по конкретен повод – канене (окане) на кумове и гости за сватба.
Ръкатката (рукатка) е съд, който се използва за носене на храна. Особено функционален е, когато с него се носи храна на нивата, защото формата му позволява на една ръка да се „нанижат” 2-3 ръкатки.
Изключително впечатляващи са крондирите. За първото промишлено-земеделско изложение в Пловдив (1892 г.) бусинският майстор Константин Кожухаров изработва колекция от крондири във формата на човешки фигури. Именно с приходите от продажбата на тези съдове е построена къщата, по чиято фасада са поставени пъстри бусински съдове. Години по-късно синът на майстора – Петър Гигов, продължава и усъвършенства изработването на крондири, които омагьосват с деликатните си форми и с уникалното преливане на „бусинските” окраски – жълто и зелено.
С името на Петър Гигов се свързва и друга емблема на местната керамика – бъклицата-геврек. В горната си част тя има малък отвор, който позволява да се носи окачена на пояса.
Когато става дума за майсторството на бусинските грънчари, не можем да отминем и „дяволската” стомна. Тя е изработена по такъв начин, че може да се пие само от един чучур. Ако пиещият не го уцели, течността го облива.