Красивите везби на носиите от Пернишко

Красивите везби на носиите от Пернишко

В бродерията на ризите и носиите от Пернишко по пазви, поли и ръкави преобладават геометричните и растителни мотиви, наследени от Изтока. В състава на геометричните фигури участват най-често точки, прави, криви, зигзагообразни линии, кръгове, ромбове, многоъгълници, звезди, спирали, меандър, разказва Цвета Бакарска от Регионалния исторически музей – Перник.

Основна орнаментална украса е ромбът в съчетание с различни други фигури. В граовските вълнени шевици по ръкави и поли на женски ризи се среща негативно очертаване на фигурите на геометричния орнамент с неизвезани места. През 19 век шахматният ред е предпочитан в граовската шевица. Най-често той е образуван от две различни по цвят осмолистни и по-малки розетки. Така се постига геометризация на растителни форми като по-висока степен на развитието на везбеното изкуство. Контурираните и с плътен червен пълнеж розетки се съпровождат от различни по дебелина листенца и с помощта на удължени кръстовидни рамене образуват огледална симетрия от правоъгълници с жълто-зелени или жълто-сини обърнати кръстове и сърчица. Много образци от чувашкото везмо имат орнаментално сходство с граовската шевица. Преобладава наситена кафява тоналност, раздвижена от жълти и светлозелени акценти, предпочитание към геометризацията и по-специално към осмоъгълната фигура. Най-често се среща самостоятелната или свързана с общата композиция ромбична фигура, разгърната в цяла квадратна площ, с опрени по средата на стените върхове и запълнена с ромбчета и триъгълници, образуващи голям обърнат кръст. На геометричен ивичен ред се подчинява и характерният за тази шевица четирицветен колорит.

За граовската и трънската шевица е характерна растителната орнаментика на стилизация и превръщане на реалните форми на растителния свят в различни по стил орнаменти. Изображения на елхи, борчета, грозде, синчец или стилизация на лале, роза, карамфил изпълват шевиците от Пернишко. Растителните орнаменти се срещат във вид на равномерно нанесени по полето фигури, в ивици и краища.

Като един от старинните орнаменти във везбеното изкуство се е наложила розата, стилизирана в т. нар розета с 4, 6 и 8 листа или в звездовидна форма с различни ъгли. Напуснала образа на своя първоизточник, розетата се съчетава с допълнителни орнаменти – звездовидни очертания, обърнати кръстове.

В плътната шевица от ръкав на риза от Трънско орнаменталната композиция се състои от растителни розетки, позитивни и негативни орнаменти, групирани в ромбоидни фигури и в негативно извезани отстрани дребни човечета и полумесец. Розетата в Радомирско обикновено се съчетава с асиметрични растителни орнаменти: разклонено стъбло, пречупено в ъгли и накичено с осмолистни или четирилистни розетки и с други цветовидни форми – камбанки, карамфилчета или полувенец, в полето на който се разполага голяма розета. Много често растителният мотив е рамкиран. Най-срещан е ритъмът на редуването, при който един и същи мотив се повтаря през определено поле. Редуването на геометрични и растителни мотиви се извършва в последователен ред по шевиците на полите.

Шарките във вид на точки и концентрични кръгове са свързани с изображенията и представите за небе и небесни светила. Редица символни мотиви са свързани с плодородието, сватбата, семейството и рода. По-рядко се срещат зооморфни и орнитоморфни мотиви с по-трудно техническо изпълнение, изобразяващи стилизирани фигури на животни и птици, насекоми, служили някога като образи – амулети. Модификация на изображението на плаващи птици е спиралният орнамент или мотивът от сраснали се лебеди, наподобяващи ладиеобразна фигура. Популярни са стилизираните фигури на паун и петел. Човешката фигура също се представя в стилизирани форми.

При семантиката на изображенията в българската бродерия голяма роля играе разкриването на смисловата натовареност на геометричните знаци. В ромбоидната фигура се открива древна символика на плодородието. В кръстовидните и свастичните фигури, в кръга и розетката се съдържат космически представи и символика.