Антиминс от Атон съхранява пернишкият музей

Антиминс от Атон съхранява пернишкият музей

В периода XVIII-XIX век по българските земи и на Балканите, под влияние на печатните книги се развива изкуството на графичното отпечатване върху плат или хартия, на сюжети с религиозно съдържание. Отпечатването се извършва чрез изрязване на изображението върху дърво или мед. Тези изображения са известни още и като щампи. Тласък на това изкуство дават светогорските манастири на п-в Атон като най-ранните щампи се отнасят към XVIІ век. Впоследствие чрез монаси-таксидиоти щампата е пренесена и в българските земи. У нас щампи се изработват предимно в манастирите – Рилски, Бачковски, Троянски, Врачански, в градовете Самоков и Пловдив. През ХІХ век щампите са много разпространени и причина за това е, че те са много по-евтини от ръчно рисуваните икони. Поклонниците ги купували от манастирите, които посещавали и след това ги занасяли в домовете си или ги подарявали на своите близки. Във фонда на РИМ-Перник се намира антиминс, който е пример за разпространението на щампарското изкуство и в Пернишко. Антиминсът е парче плат, което се поставя върху св. Престол във всяка черква и върху него се извършва светата литургията. Съхраняваният в РИМ – Перник антиминс е изработен от фин ленен плат, с размери 56х49 см и е ушит като калъфка. Върху него е отпечатано изображение, състоящо се от 15 изобразителни полета. В четирите ъглови полета са изобразени четиримата евангелисти Матея, Марк, Лука и Йоан заедно с техните символи съответно ангел, лъв, телец и гълъб. Централното поле е най-голямо и пресъздава Оплакване Христово. На долния хоризонтален ред следват сцените Рождество Христово, Жертва на агнеца и Отваляне на камъка от гроба на Христос. На горния хоризонтален ред са разположени композициите Преломяване на хляба (или Причастяване на апостолите), Света Троица и Възнесение Господне. Вертикалните полета вляво са заети от „Великия вход“ – символ на жертвата и погребението на Господа и „Херувимската песен“, а вдясно от „Разпятие Христово“ и „Възкресение Христово“. За разграничаване на полетата от хоризонталните редове служат колонки, а самите сцени са вместени в арки, пространството между които е запълнено с растителни орнаменти. Над всяка композиция има пояснителен надпис на гръцки език. Вертикално и хоризонтално около цялото изображение също са разположени надписи с главни букви като под долния хоризонтален ред следва още един надпис, наподобяващ ръкопис. От тези надписи става ясно, че антиминсът е изработен на Света гора, неизвестно в кой манастир, през 1849 год. със средствата на монаха Панкратий, а неин автор е Даниил, който вероятно също е бил монах. Този антиминс отново доказва силното влияние на атонските манастири, което достига до всички кътчета на България