Любопитната история на един старинен сувенир в пернишкия музей

Любопитната история на един старинен сувенир в пернишкия музей

През 2004 г. в Регионален исторически музей – Перник е донесен силно обгорял и деформиран до неузнаваемост бронзов предмет, открит случайно при изкопни работи в землището на с. Прибой, Радомирско. Изглежда като многократно прегънат къс ламарина и наподобява безформена „топка“. Тъмнозелената патина на метала и здраво полепналите по него въгленчета подсказваха, че той най-вероятно датира от по-стари времена. Благодарение на упорството и безспорния професионализъм на реставраторката на музея Веска Костадинова (Светла ѝ памет!), след около 6 месеца обработка в реставраторското ателие на музея се установи, че предметът е с изключителна научна стойност и няма паралел сред досегашните открития в България, разказва археологът Василка Паунова. Бронзовият предмет представлява частично запазена патера (съд за култови възлияния), изработена през периода на Късната Античност. Тя е с височина 6,5 см, диаметър 24,2 см и дебелина 0,1 см. На дъното във вътрешността ѝ е припоена кръгла апликация с релефни изображения – венец и вписани в него изображения на две седнали на трон богини.
От ляво е представена Рома – покровителката-воин на град Рим. Главата ѝ е унищожена при обгарянето на съда. Върху нея най-вероятно е бил изобразен шлем. Долният край на косата ѝ е сплетен в плитка. Богиня Рома е облечена в тога и е обута във военни ботуши – зимни калиги. В лявата ръка тя държи копие с миролюбиво забит в земята връх. В дланта на протегнатата ѝ дясна ръка е положен глобус, върху който е стъпила крилатата богиня на победата – Викториола. До видимата страна на трона, върху който седи Рома е облегнат щит.
От дясната страна на апликацията е представена Фортуна – богинята на „съдбата и изобилието“. Тя е облечена в дълга надиплена дреха (стола). Косата ѝ е прибрана в нисък кок. Главата ѝ е увенчана с корона „муралис”, моделирана като крепостна стена с порта и две кули, с полусферични кубета. Фортуна държи в дясната си ръка рог на изобилието. Подобно на античните сцени, в които се изобразяват римските императори, богинята е стъпила върху постамент, представен като предна част на кораб (прора). От времето на Константин Велики град Константинопол, наречен „Новият Рим“, възприема като своя пазителка богиня Фортуна, наричана Константинополис.
Сцената върху бронзовия съд представя не просто две от почитаните в древността богини. Чрез релефните изображения на Рома и Фортуна-Константинополис, които си подават една на друга символа на властта, държавността и победата (глобусът с крилатата Викториола), е запечатано важно историческо събитие.
Кое е то?
„В търсене на отговора на този въпрос изминаха 2 години в научни анализи, тъй като тази сцена не беше срещана сред достигналите до нас предмети от античната и късноантичната епоха. След множество сравнения с изображения върху монети, медальони и съдове, бе достигнато до извода, че върху апликацията от бронзовата патера е пресъздадено чрез божествени персонажи заменянето на старата столица Рим с нова – с т. нар. Нов Рим, Константинопол. Това се е случило на 11 май 330 г.
Патерата от с. Прибой е своеобразен картинен „афиш“ без паралел от територията на България”- смята Василка Паунова