Римска военна диплома от хълма „Кракра“

Римска военна диплома от хълма „Кракра“

Римската военна диплома е официален документ, който се е издавал при почетното уволнение на ветераните от помощните войски (али и кохорти), флота и бивши преторианци, след изтичане на срока на военната им служба (20 години), като доказателство, че са служили в римската армия. Текстът на императорския указ, в който са изброени имената на уволняващите се е бил издълбаван върху бронзови плочи закрепвани на стените на Държавния архив, на храма на Минерва или на жертвеника на Юлиевия род в Капитолия. Преписи от тези постановления са били изпращани във войсковите части и били връчвани на всеки един войник поотделно, като в дипломите е изписано само името на този, за когото е предназначен преписът. С него те придобивали римско гражданство, правото да се оженят и се ползвали с всичките му блага и привилегии. Освен ветерана, такова получавала и неговата съпруга, децата му и в много редки случаи и родителите му. Днес, в повечето случаи се откриват фрагменти от военни дипломи, защото след смъртта на ветерана, дипломата е разделяна на равни части между наследниците му с цел удостоверяване, че са потомци на римски граждани, разказва историкът Орлин Рачев.

Фрагментът от военна диплома от хълма Кракра е открит през 1969 г. при археологически разкопки. Запазената част ни дава началото на текста от едната страна и краят от другата. От него разбираме, че указът е издаден на 15 октомври 109 г. от император Траян и се отнася за почетното уволнение на помащни войски дислоцирани в Марветания Тингитана. Името на ветерана е тракийско – Sitalis Cultra и е служил в ala (конно подразделение с численост от 500 до 1000 души) I Augusta civitum Romanorum. Текстът ни дава името и на неговата съпруга – Iuniae Gaditani, с която най-вероятно се е завърнал в родното си място и се е заселил на хълма.

Данните от археологическите проучвания не ни дават представа за поминъка на ветерана след неговото заселване на хълма. Известно е, че обикновения войник в помощните войскови подразделения през I – II в. сл. Хр. получавал годишна заплата от 1000 сестерции. За двадесет години това прави сумата от 20000, които би следвало да получи ако не е правил преждевременно други разходи, което е почти невъзможно, тъй като от тези пари войниците са се идържали. Освен заплатата си при своето уволнение ветераните получавали пари и под формата на praemium militare. Към тях може да се прибаваят и средствата разпределени от плячка при евентуално участие във военни кампании. Също така е известно, че към средата на I в. сл. Хр. един югер земя (2,5 дка) в Италия е струвал около 1000 сестерции. В провинциите обаче тя е била драстично по евтина (вероятно наполовина, че и повече), т.е. един обикновен войник от помощните войски след своето уволнение би могъл да закупи в провинцията поне 40 – 50 югера земя (100 – 125 дка). Това го превръщало в дребен земевладелец, какъвто вероятно е случаят и с ветерана Sitalis Cultra от ala I Augusta civitum Romanorum, разказва Орлин Рачев.