Цветница без върбови клонки и струпвания пред храмовете в Перник

Цветница без върбови клонки и струпвания пред храмовете в Перник

Една Цветница, за която с години ще разказваме на деца и внуци, беше днешната. За пръв път ги нямаше опашките пред Божиите храмове. Нямаше ги сергиите с върбови клонки, нямаше ги кашоните, които оставаха в утрото след празничния ден по тротоарите и кошовете за боклук. И щъкащите по улиците сякаш бяха по-малко. По-малко бяха и хората без маски. Перник доказа, че е град на отговорни хора и спазва разпоредбите, дори когато забраните тежат на душите и сърцата ни, защото не можем да прегърнем скъпите си хора, не можем да отнесем у дома осветените зелени венчета – символ на здраве и надежда.

И така ще е и по Великден. А тогава родители ще изпитват още по-силна, още по-горчива болка от самотата. Деца и внуци ще тъгуват за козунаците и шарените яйца на мама и баба. Но вярваме, че пак ще останат у дома. Пак ще запалят свещичка пред иконата вкъщи и ще се помолят от душа и сърце за здраве и живот на скъпите на сърцето си хора. Защото жертвата днес си струва. Жертвата днес е безценна, защото тя носи живот утре! И не бива да забравяме това, ако се разколебаем и се размислим дали да не се поддадем на изкушението. Вярваме, че Перник е град на силни и дисциплинирани мъже и жени!