Острица  – една най-старите защитени територии у нас

Острица – една най-старите защитени територии у нас

Перничани си имат любими кътчета за отдих. Едно от тях е Острица. Това е поддържан резерват в планината Голо бърдо, в землищата на градовете Перник и Радомир и на пернишкото село Кралев дол. Това е една от най-старите защитени територии в България. Обявен е на 20 февруари 1961 г. с цел опазването на естествено находище на ценни растителни екземпляри.

Припомняме, че Голо бърдо е малка неразчленена, продълговата планина със стръмни склонове и широко плоско било. Изградена е от дълбоко окарстени варовици, пясъчници и конгломерати. Най-висок връх е Ветрушка (1158 м). В тази обикновена на вид планина през 1936 г. видните български ботаници академик Николай Стоянов и д-р Борис Ахтаров открили „ботаническото Елдорадо“ на България, Специфична особеност, породена от климатичните условия, е периодът на цъфтеж, който продължава 10-11 месеца – от края на зимата до късна есен.

Самият връх Острица представлява скална твърдица, която се издига малко над заравненото планинско било. Южните му склонове са голи и каменисти, но останалите са обрасли с треви и редки храсти. Северното подножие на върха е покрито с нискостеблени гори от различни видове дъб, обикновен и келяв габър, обикновен явор, леска и др. Голо бърдо е планина в югоизточния край на Верило-Руйската планинска редица. Издига се между Пернишката и Радомирската котловина, малък рид я свързва с Верила, а долината на Струма и язовир „Студена“ я отделят от Витоша.

Резерват Острица пък е разположен е по склоновете на едноименния връх, който е предимно от варовикови скали. На територията на резервата могат да се видят различни скални образувания. В резерват Острица и по склоновете на връх Острица се срещат скални свлачища и каменни сипеи. Южните склонове на резервата са почти изцяло покрити със скали, но в останалите части на Острица добре развита е флората.

Резерватът е типично ботанически резерват. В него се опазват изключително голям брой редки растителни видове. Въпреки че територията на резервата е сравнително малка, в него са установени около 300 вида висши растения, от които над 250 вида са тревисти видове.

От особено значение са тревните видове, които са най-голямото му богатство. Тук са представени тревни видове, характерни за три континента – Европа, Азия и Африка. Срещат се българските ендемични видове урумово лале, урумов лопен, българско карамфилче и други. От балканските ендемични видове голям интерес представляват видовете райхенбахова перуника, главеста жълтуга, длановиден ветрогон и други.

Поради малката територия на резервата, както и поради силно разчленения релеф, броят на видовете животни не е голям. Въпреки това е установен значителен брой редки животни, както и видове, които представляват интерес за науката. Установени са степен гущер, карпатски скорпион, дива пчела, мравка, глиган, лисица, множество видове птици и други.