Кандидат за народен представител разработи концепция за преодоляване на демографската криза в пернишко!

Кандидат за народен представител разработи концепция за преодоляване на демографската криза в пернишко!

Кандидатът за народен представител от листата на  коалиция „БСП – Обединена левица“ в 14 МИР Перник Даниел Стойнев, разработи концепция за преодоляване на демографската криза в пернишко озаглавена „Краище- новият жизнен център“. Концепцията включва три от общините в област Перник- Трън, Земен и Брезник, които са най-потърпевши от вихрещата се в нашата страна демографската криза.

Визията на Даниел Стойнев се базира на разбирането, че борбата с регионалните неравенства не се печели с държавни дотации, а чрез превръщането на региона в привлекателна алтернатива на големия град. Концепцията предлага преминаване от модел на „затихващи функции“ към модел на активно междупоколенческо и дигитално възраждане. Пет са основните етапа в тази концепция.

Първият е -Демографски рестарт: „Живот в изоставените пространства“

В центъра на стратегията е превръщането на пустеещия сграден фонд в активен капитал. Това включва:

• Програма „Нов дом за младите“: Предоставяне на стари и пустеещи сгради за стопанисване от млади семейства. Държавата помага със законодателството и облекчаване на административните пречки. Общината действа като медиатор, улеснявайки юридическия процес и осигурявайки базова инфраструктура (ток, вода, 5G интернет).

• Ревитализация чрез труд: Насърчаване на семействата да възстановяват имотите, запазвайки специфичния архитектурен облик на Земен, Трънско и Граово, което създава чувство за естетика и гордост.

Вторият етап е- Икономика на бъдещето: Дигитализация и Занаяти.

 В основата му е становището, че Краище се позиционира като „убежище“ за висока производителност и креативност, което включва:

• Хъб за Дигитални номади: Изграждане на модерни споделени работни пространства (Coworking hubs) в Земен,  Брезник и Трън. Регионът се превръща в „сателитен офис“ на София, привличайки специалисти с високи доходи, които живеят и консумират на местно ниво.

• Занаятчийски работилници: Трансформиране на стари училища в центрове за занаяти, където традиционните умения срещат новите технологии (3D принтиране, дизайн). Това стимулира местното предприемачество и производството на нишови продукти.

Третият етап е- Социална иновация: Проект „Баба и внуче“.

 В концепцията си Даниел Стойнев залага на приемствеността като лек срещу самотата. В него се включват:

• Жива памет: Създаване на центрове за споделено време, където възрастните жители предават своя опит, фолклор и кулинарни традиции на децата от новодошлите семейства.

• Взаимна полза: Възрастните хора получават социална значимост и подкрепа, а младите семейства – автентична среда за възпитание на децата си в ценности и уважение.

Четвъртият етап е-  Здраве и Активност: Регионална спортна база.

 Той е не по-малко важен от останалите етапи за преодоляването на демографската криза. В него Стойнев залага на природата на Краище, която е най-големия му актив за развитие на физическата култура. Това включва:

• Спортни лагери и академии: Организиране на целогодишни лагери за деца (планинско ориентиране, катерене, борба, лека атлетика, екологично образование).

• Инфраструктура за здраве: Модернизиране на спортните бази в Земен и Брезник за подготовка на професионални атлети и привличане на „здравен туризъм“.

Последният, но не по важност, пети етап е – Свързаност и Регионален Бранд.

Той включва:

• Дигитално право: Високоскоростният интернет се разглежда като основна потребност, гарантирана от общината за всяко населено място.

• Марка „Краище“: Обединяване на производители и туристически обекти (Земенски манастир, Ждрелото на Ерма, Гигински манастир) под единен бранд за качество и автентичност.

Визията, която предлага Даниел Стойнев, е смел план за трансформация. Тя не просто „спира обезлюдяването“, а създава условия за обратна миграция. Чрез съчетаването на дигиталната работа със занаятите, младата енергия с мъдростта на възрастните и спорта с природата, Трън, Земен и Брезник могат да се превърнат в пример за модерно, устойчиво и щастливо развитие в България. Това може да е успешно начало за преодоляването на демографската криза в страната и да спре обезлюдяването на по-малките общини.