Пълният достъп на МВР до данните от тол камерите влиза в съда

Адвокати оспориха в съда достъпа на МВР до електронната система на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който ще могат да налагат глоби за превишена средна скорост по записи от тол камерите.

Депутатите промениха Закона за движение по пътищата (ЗДвП) през лятото, но отложиха за 7 септември 2025 г. момента, от който камерите ще следят и за средна скорост. От юли пък тол камерите снимат нарушителите, които карат в аварийните ленти на магистралите. От 7 февруари 2026 г. пък трябва да влезе в сила промяната в ЗДвП, с която камерите ще следят и за шофьори без сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Всички тези нови текстове в закона са свързани с достъпа на МВР до електронната система и данните от камерите на АПИ, а те са описани подробно в Инструкция №РД-02-21-1 от 16 април 2020 г., пише правният сайт „Лекс“. В нея са разписани правилата за обмен на информация и достъп до информационни системи за контрол и санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни такси, между АПИ, МВР и агенция „Митници“.

Адвокатите Полина Велчева и Юлиан Дацев оспорват във Върховния административен съд (ВАС) именно основните текстове в тази инструкция, които се отнасят до достъпа на МВР до данните от камерите на АПИ. Те искат от ВАС да ги обяви за нищожни и евентуално за незаконосъобразни.

Става дума за чл. 8 от инструкцията, в чиято ал.1 се казва, че с цел установяване на извършени нарушения по ЗДвП и Кодекса за застраховането, АПИ осигурява на информационните системи на МВР достъп до данните за преминали пътни превозни средства (ППС) през зоната на мониторинг на стационарни и/или мобилни контролни единици.

Оспорено е и Приложение № 2 към чл. 8, ал. 4, в което е описан обхватът на данни за преминали превозни средства през зоната на мониторинг на АПИ, предоставяни на МВР.

Основният довод на адвокатите е, че разпоредбите са нищожни, тъй като към момента на издаването им, единствената допустима цел, за която АПИ може да предоставя данни на МВР, е за установено неплащане на пътни такси в чл. 10 от Закона за пътищата, а не за всякакви нарушения, както допуска чл. 8 от инструкцията.

В §1 от инструкцията се казва, че тя се издава на основание чл. 167а, ал. 7 и чл. 189и, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 167а, ал. 7 са уредени обменът на информация и достъпът до електронната и информационната система на АПИ за контрол за платените такси. Чл. 189и, ал. 3 пък се отнася до обмен на данни за неплатени такси за автомобил, регистриран в друга държава от ЕС. Никъде обаче в тези разпоредби не се говори за заснемане на нарушения, свързани със скорост, движение в аварийни ленти или без „Гражданска отговорност“.

Дори и след влизане в сила на на промените в ЗДвП, законът отново не допуска МВР да получава данни за всякакви нарушения на ЗДвП и КЗ, както общо е записано в чл. 8 от инструкцията, а само за конкретно посочени от законодателя.

В жалбата на адвокатите се посочва още, че инструкцията не отговаря на съдържанието, което трябва да има съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като в нея липсва указание на висшестоящ орган до подчинени му органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да обезпечи.

На следващо място адвокатите твърдят, че има противоречие между инструкцията и мотивите за приемането ѝ, няма анализ за съответствие с правото на ЕС, не е извършена оценка за въздействието и не е проведена предварителна консултация с Комисията за защита на личните данни.

В жалбата си те цитират обширна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), като посочват, че оспорените разпоредби противоречат на правото на зачитане на личния и семеен живот (чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека), на принципите и изискванията в чл. 5, 6, 12- 13 и чл. 23 от Общия регламент за защита на данните както и на чл. 7, чл. 8 и чл. 52 от Хартата на основните права на ЕС.

Отделно от тези съображения, те обръщат внимание и на това, че снимките и видеозаписите от камерите на АПИ не скриват лицата на заснетите, а при запис и на регистрационните номера и системно съхраняване на данните, може да се засегне сериозно правото на неприкосновеност на личния живот.

Според практиката на Съда на ЕС пък предоставянето на лични данни на трети лица представлява намеса в предвидените в членове 7 и 8 от ХОПЕС основни права, независимо от последващото използване на съобщената информация.