Новините днес и утре Перник – новините
След по-малко от месец, на връх Голяма Богородица, за втори път, жители на Брезник излязоха на мирен протест във връзка с режима на водоснабдяване, обявеното частично бедствено положение в града и констатираното от РЗИ наличие на манган във водата от язовир „Красава-2“. Този път, вместо пред сградата на Общината, протестиращите се събраха пред сградата на читалището. Те настояха за спешни действия, така че да се гарантира достъпът им до чиста питейна вода.
За разлика от първия протест, на този кметът на община Брезник Васил Узунов и неговия екип не присъстваха.
Организаторът на този протест, както на първия, беше Стела Панова. На въпроса- защо се организира този протест, тя отново повтори същото, което каза и на първия протест- целта на протестиращите не е политическа. Тя също била потърпевша от проблема с качеството на водата, заради завишените стойности на манган. „Нямам вода, а тогава когато тя идва не мога да я ползвам“, отново заяви тя.
Сред присъстващите на протеста беше общопрактикуващият лекар от Брезник Валери Величков. Той призна, че в България множество населени места имат проблеми с безводието, но само община Брезник пие токсична вода. По думите му манганът причинявал тежки натрупвания и увреждане на мозъчните структури. Лекарят предложи да бъде отправено предложение към органите на местната власт за закупуване на пречиствателна система, която да гарантира качеството на водата.
Думите на д-р Величков будят недоумение. Би трябвало той да е информиран, че РЗИ непрекъснато взима проби с питейна вода, за да я изследва дали отговаря на изискванията на Наредба №9 на Министерството на здравеопазването.
„С обявяването на режима на водоснабдяване, ние взимахме по няколко пъти седмично вода за изследване. Щом открихме завишени стойности на манган, веднага разпоредихме водата от язовир „Красава-2“ да не се използва за питейни цели. Така че не сме допуснали брезничани да пият некачествена вода“, увери директорът на РЗИ д-р Александър Златанов.
На този протест имаше и хора от села в Брезнишко, които също са засегнати от водния режим.
Бистра Борисова, от село Слаковци, заяви, че водопроводът често аварирал. „Нашият водопровод е един от най-старите в общината. Тръбите са етернитови и при високи температури или при много ниски, етернитовите тръби постоянно аварират. Има знайни аварии, които се поправят и такива, където водата просто изтича. Имахме една дълга седмица без никаква вода“, обясни тя и допълни, че към селото е изграден нов водопровод, който е трябвало да подсигури допълнителни количества вода, но според нея, вода все още нямало. Борисова смята, че проблемът вече не е на Общината, защото са необходими огромни инвестиции, а е държавен, защото хората бедствали.
Гергана Пожарска от село Видрица, коментира, че и в нейното населено място нямало вода. „Отправяли сме многократно жалби към „В и К“, но без резултат. Тя заяви, че е дошла на днешния протест, за да изрази несъгласието си с оповестената от Община Брезник информация, че са установени случаи на неправомерно използване на питейна вода от цистерните, доставени от „В и К“ с въвеждането на бедственото положение в града. „Режимът в града не започна през лятото, както в другите населени места, които също страдат като нас, а през есента на миналата година. Той става все по-тежък, а водата не може да се пие. Надеждата ни е в градската управа нещо да се промени. Но вместо това, тя обвинява хората, че разхищават питейната вода“, заяви Пожарска.
Анализирайки двата протеста, възникват основателно някои въпроси. Преди 26 дни- на първия протест, кметът на Брезник положи много усилия да обясни на протестиращите какви мерки е предприела Общината, в краткосрочен план, за подобряване на водоснабдяването не само в Брезник, а и в общината. Обясни и какви са неговите виждания за кардиналното решаване на проблема с водоснабдяването, но за реализирането му ще са нужни огромни средства, които само държавата може да осигури. На протеста в петък, за съжаление, никой не попита дали е започнало реализирането на някой от проектите в краткосрочен план, за които кметът информира по време на първия протест. И тъй като напоследък стана нещо нормално по националните медии да виждаме хора, които протестират срещу безводието, неволно направих сравнение с протестите в Брезник. На протеста в Плевен, например, всички протестиращи застанаха плътно зад кмета на общината, показвайки, че му имат доверие и настояха държавата да помогне на Плевен. И тя- държавата, се зае да помогне, но с уговорката, че ще трябва време и затова хората трябва да се въоръжат с малко търпение.
За съжаление, на двата протеста в Брезник се чуваха само критики и упреци към общинската управа. Силно се съмнявам, че това е работеща стратегия за решаването на водния проблем в Брезник. На първия протест попитах Стела Панова в какво упрекват Общината. Тя се опита да ме убеди, че никой не упреквал Общината, а хората искали да знаят какво са прави, за да се реши проблемът, а после щели да протестират и в София. И кметът- Васил Узунов се опита да обясни подробно какви проекти разработва Общината. На втория протест никой не се интересуваше Общината работи ли по проектите, за които кметът информира или не. Питах се- тогава срещу какво протестираха тези хора. Зададох този въпрос на мъжа, който както мен стоеше в страни и наблюдаваше протеста. Той не пожела да ми каже името си, но ми отговори: “Не разбирате ли, на тези хора кметът им е виновен за всичко- дори затова, че не вали дъжд“. Признавам си, че затова не се бях сетила.