Темата ще развие първоначалната идея на автора за „исторически извлеци на портрети“ през различни теорeтични призми. Войн де Войн и Поло Оконе ще комуникират различните възможности на декомпозирането и синтеза на експонирана среда, в които се
раждат концептуални полета на интерес. Светлина, тишина, пространство, дискурс, пластика, тяло, човек, ще са градивните метафори на визуално-сетивния свят, който искаме да формализираме и да го обживеем спонтанно. Свят без каузалност и бъдеще, миг, отделен от битието, превърнал се в среда на вечността, откъснат безусловно от вниманието ни върху нещата. Мигът е лице на корпус, индентичен на потенциал, където нещата неоачаквано стават невъзможни на себе си. Човекът-предмет творец на себе си става
нетъждествен на себе си, отвъден, формата е твърдо тяло, непроницаемо, кондензирана материя, която е свят на нови условия. Лицето, тялото и Бог стават троицата на молитвата. Тялото е молитва, а човекът е ерос на границата.
Войн и Поло ще радикализират формата и ще я превърнат в обществен процес.