160 години от рождението на Чичо Стоян

Стоян Михайлов Попов, по-известен с псевдонима си Чичо Стоян, е ярко име на литературния ни небосклон, което десетилетия наред стои на челно място сред плеядата детски автори. За живота му разказва перничанката Нонка Кръстева.

Родното му място е махала Бреста на пернишкото село Дивотино, откъдето са и първите му впечатления за околния свят и първите срещи с герои и събития, които по-късно ще оживеят в неговото творчество. Когато е на 3-4 години семейството се премества да живее в София, където баща му – Михаил Поптодоров купува имоти и строи голяма къща с фурна. Малкият Стоян (единственото им дете) бил изключително любознателно, будно и палаво дете и макар да остава с четвърти клас, по пътя на самообразованието и самоусъвършенстването с труд и усилия той постига много. В един период учи в семинарията в Горна Оряховица, но широтата на културните му интереси го извежда на големия житейски друм, по който се впуска в търсене и постигане на творчески цели.

Сменя няколко професии и се занимава и с обществени дейности като секретар на Македонското дружество (1901), окръжен съветник в Одрин (1916), цензор, член на Върховния контролен комитет в София и др. Доброволец е в Сръбско-българската война (1885) и е отличен за проявена храброст в Сливнишкото сражение. В периода 1912-1918 г. е мобилизиран в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.

Личност с многостранни интереси и увлечения, голям родолюбец, той обича много да пътува, да събира впечатления, да се среща с различни хора, да опознава нравите им… Но трите му най-големи страсти са: история, театър и поезия. Той издирва и изучава исторически източници, прави проучвания за произхода на българите, създава исторически пиеси, повести, поеми, разкази, легенди… В театъра се изявява като организатор, драматург, режисьор и актьор. Свързал живота си с талантливата актриса Руска Мануилова (1879-1949) от гр. Кюстендил, с артистичния псевдоним Роза Попова, стават един успешен творчески тандем… Организират и играят в театрални трупи, заедно съчиняват, пишат, превеждат от сръбски език. За жалост нямат собствено дете, имат осиновен син, а преди Руска, Стоян Попов има друг брак, който е краткотраен поради  заболяване и смърт на съпругата и също е без наследници. Артистичните си умения Чичо Стоян показва и в успешното си превъплъщение в ролята на бай Ганьо в едноименния филм на Васил Гендов, който е първата екранизация на Алековото произведение. Най-силната страна в творческия му път е поезията. Първата му стихосбирка е за възрастни и съдържа социална и революционна поезия – „Сбирка стихотворения“ (1894), следвана от поредица сбирки с еротични приказки, представени в стихове на шопски диалект.

Чичо Стоян остава в националната ни памет и в историята на българската литература най-вече с произведенията си за деца. „Щъркел шарен дългокрак“, „Колко мило, колко сладко е при мама и при татко“, „Сърдитко“ („Все за нещо ще намери да се начумери“) и мн. др., които  радват поколения деца от читанките и детските книжки. Много от тях са станали крилати песнички, които и днес се пеят, много са приели т. н. вторична фолклоризация, т. е. имат автор, обнародвани са, но са станали популярни и се предават от уста на уста, без да се знае и помни автора. В 1898 г. излиза първата му книжка за деца „Детска китка“, следвана от „Мехурко“, „Правото и кривото“, „За малките“, „Чичова китка“, „Детелинки“, „Детска книга“, „Анка и Писанка“, „Сърдитко“ и др. Заедно с друг детски писател – Стоян Русев, известен като Дядо Благо създава детското вестниче „Славейче“ (1906). В 1926-1927 г. издава детски вестник „Звездица“, а по-късно и детско списание „Звездица за вас“.

Последните години от живота си живее в Шумен, където съпругата му ръководи театрална трупа. Умира в София на 74 годишна възраст през 1939 г.

Днес поколенията тачат с признателност и уважение неговата памет: в родното му село Дивотино читалището се казва „Чичо Стоян 1927“ и ежегодно, съвместно с Община Перник организират детски празник на името на писателя, а на мястото на родната му къща в махала Бреста има скромна паметна плоча, която на рождения му ден деца и почитатели окичват с цветя.

Нонка Кръстева