За ползите и вредите от споделеното родителство и съдебната сага на едно пернишо семейство

Промени в Семейния кодекс, обсъждани в Народното събрание (НС), предвиждат възможност за автоматичното налагане на споделено родителство, дори при несъгласие от единия от родителите. Така детето ще трябва да пребивава равни периоди от време при всеки от родителите, без значение дали те са постигнали съгласие за това, и без да се зачита волята на детето. На практика всеки родител ще може да бъде задължен да отглежда детето си в режим на споделено родителство, без значение от възрастта на детето, здравословното му състояние, разстоянието между местоживеенето на двамата родители или степента на конфликтност на техните отношения.

„Задължително споделено родителство – опасен експеримент с децата на България“ бе темата и на пресконференцията, проведена миналата седмица в Перник. В нея взеха участие адвокат Райна Аврамова, която има над 25-годишенв опит в сферата на семейното право и перничанинът Валентин Пешев, чието семейство се бори вече над 7 години за справедливо решение на пернишкия съд за настоящето и бъдещето на неговия 13-годишен внук. Това е първият случая в България, в който е реално може да се говори именно привременни мерки, които реално са споделено родителство,  През 2016 година дъщеря му се разделя с мъжа, с когото живее на семейни начала. Съдът постановява всеки от двамата родители да се грижи за момчето по половин месец, без оглед на това къде живее детето, какви са неговите нужди и интереси. А това е много важен момент от живота на момчето, защото след раздялата майката заминава с момчето за Белгия, със съгласието на бащата, разбира се, където малчуганът започва образованието си в престижно училище, завършва, втори по успех и е приет в престижен колеж. На пръв поглед – чудесно за бъдещето на момчето. Но само на пръв поглед, защото точно в този момент бащата заявява категорично, че синът му трябва да се върне в България и продължи образованието си тук,

без оглед на интереса на детето. То е половин месец при майка си, половин месец при баща си, според съдебното решение. През този период детето е подложено, както на физическо, така и на емоционално насилие от страна на своя баща, каза дядото на момчето Валентин Пешев. „Парадоксът е, че това нещо беше постановено от съда в Перник по време, когато биологичният баща беше с ограничителна заповед за домашно насилие. В същото време съдът излезе с решение, че детето трябва да бъде петнадесет дни при нас и още толкова при биологичния баща. За съжаление, това продължава и досега. Вече има и втора ограничителна заповед срещу бащата за домашно насилие, но съдебната сага се точи, докато детето страда“, казва дядото.  Тук бихме попитали слугите на Темида какво толкова сложно има в едно бързо решение, при положение, че за всеки е ясно – има рецидив! Или за тях това не е така? А междувременно болката е за хората, които обичат своето момче и се борят животът му да е малко по-спокоен, по-светъл. И страдат, защото шест години това дете нито една Коледа, нито една Нова година, не е било с майка си. А резултатът е съсипано здраве и разбита психика не само на възрастните баба и дядо, и най-вече на майката, но и на детето. Дядото сподели пред журналисти потресаващи факти не само за физически, но и за психически тормоз над момчето. Днес то и майка му посещават редовно психотерапевт. Но за преживяното от едно момче в тази крехка и толкова важна за бъдещото му формиране като зрял човек възраст, говори фактът, че детето заявява категорично: „По-добре да съм бездомник, отколкото да се върна при баща ми и неговата втора съпруга. Няма сила, която да ме принуди да вляза отново в онзи дом!“  И всичко това е резултат на отреденото от съда споделено родителство в случай, в който то явно няма как да проработи в полза на едно дете.

„Никой не е против споделеното родителство като такова“, посочи адвокат Райна Аврамова и го определи като най-добрата форма за отглеждане на едно дете. Тя подчерта, че внесените в парламента три законопроекта целят регламентиране на споделеното родителство при случаи на конфликт в семейството.

„Когато родителите нямат конфликт помежду си, ще могат да постигнат споразумение за това кой да упражнява родителски права“, посочи Аврамова. „Съдът казва, че ако и двамата родители желаят, може да бъде постановено споделено родителство“, обясни тя и допълни, че опит за оборване на тази презумпция би довело повече конфликтни ситуации, от които децата страдат пряко. Какъвто е и пернишкият случай.

Законопроектите, свързани с въвеждането на автоматичното споделено родителство, касаят бъдещето на 530 хил. деца у нас, каза още адвокат Райна Аврамова на пресконференцията в Перник, която не случайно беше под надслов „Задължително споделено родителство – опасен експеримент с децата на България“. Според нея е необходим по-широк отзвук в обществото и референдум по темата. По думите ѝ законодателните промени в трите законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс трябва много внимателно да бъдат анализирани относно ползите и вредите, отнасящи се до споделено упражняване на родителските права. Според нея в редица държави в света практиката е преустановена. Има и такива, включително държани членки на Европейския съюз, които алармират за проблема, допълни тя. Юристът обясни, че борбата на всеки един от родителите да упражнява родителски права и да обори предположението или презумпцията в съда, че е равнопригоден да отглежда детето, ще доведе до увеличаване на броя на делата за домашно насилие или родителско отчуждение. Това ще увреди психиката на децата, смята тя. По думите ѝ родителите няма да станат по-кооперативни и диалогични, а ще предпочетат своя интерес пред този на децата си. „Родителските войни ще се задълбочат. За това не следва да бъде механично приемана възможността без широко обществено обсъждане, дори и референдум, да се обсъди възможността на споделеното родителство“, поясни адвокатът. Аврамова уточни още, че всички случаи, в които е постановявано като привременни мерки споделено родителство, което към момента не може да се постановява със съдебно решение, са с негативно развитие. „Споделеното родителство е позитив само, когато родителите са подписали споразумение по взаимно съгласие. Макар че имам случаи в практиката си, в които е подписано споразумение, и след това се променят обстоятелствата, които правят вече неудачно това родителство, защото отношенията са станали силно конфликтни“, заяви юристът.