Новините днес и утре Перник – новините
Тази година, заради драстичното спадане на обема на питейния язовир „Красава“-2, в Брезник се наложи, със заповед на кмета на Общината, да се въведе режим на водоснабдяването, по предложение на управителя на общинското предприятие „Водоснабдяване“ ЕООД инж. Даниела Костадинова. На заседание на Общинския съвет миналата година, тя информира за състоянието на питейния водоем, за усилията, които полага ръководството на Община Брезник за осигуряването на допълнителни водни количества и намаляване на загубите на вода.
След последната сесия на Общинския съвет в Брезник, у нас, журналистите, възникна идеята да направим една съвместна обиколка, в която да вземат участие представители на „Водоснабдяване“ ЕООД Брезник и на „Брезник Минералс“ ЕООД. Репортер на Днес и Утре бе сред инициаторите на тази идея. Целта бе да видим с очите си какво е направено от страна на ръководството на Община Брезник и общинското предприятие, за да се увеличи притокът на питейна вода за града и се намалят загубите по мрежата. От друга страна, искахме да видим какви водни количества ползва дружеството „Брезник Минералс“ ЕООД за производствени и за питейно-битови цели и от къде. Управителят на брезнишкото предприятие“Водоснабдяване“ ЕООД изрази готовност да дойде. От „Брезник Минералс“ ЕООД също приеха идеята и предложиха да ни придружава в обиколката инж. Тенко Тенев- ръководител на звено „Водно и отпадно стопанство“ във фирмата, който е хидрогеолог по образование и познава много добре района.
Обиколката започна от пречиствателната станция за питейни води в Брезник
Обиколката ни, по предложение на инж. Даниела Костадинова, започна от пречиствателната станция за питейни води- Брезник, от където тръгва водата към водопроводната мрежа. Инж. Костадинова поясни, че „Водоснабдяване“ ЕООД Брезник стопанисва пречиствателната станция. Дружеството експлоатира две гравитачни деривации – пълнеща деривация Ф-500 от водохващане Билинци до яз. „Красава“-2 и довеждаща деривация, през която суровата водата от яз. „Красава“-2 пристига на входа на пречиствателната станция. Довеждащата деривация е Ф 530, като по един проект водопроводът е подменен почти на 50% с полипропилен Ф 400 и е направена връзка до пречиствателната станция. Предстои да бъде подменен и водопроводът от пречиствателната станция до водопроводната мрежа на града, който е етернитов Ф350, и се експлоатира от „В и К“ ООД Перник. „Водоснабдяване“ ЕООД поддържа освен пречиствателната станция, язовира и двете деривации. В пречиствателната станция постъпва вода и по още едно направление- от помпена станция Гърло. „През 2023 г получихме разрешително от Басейнова дирекция за експлоатацията на помпената станция, при дебит 6.5 л в секунда. Водата от помпената подаваме по нов водопровод, който е полипропилен Ф 220. От помпената станция той отива към пречиствателната през специално пречиствателно съоръжение, наречено осмоза. Това се налага, тъй като в тeзи подземни води има съдържание на фосфати, защото идват от район, в който има интензивно земеделие“, поясни инж. Костадинова.
Тя подчерта, че измервателните уреди, с които работи дружеството преминават периодична проверка в Института по метрологията, за да има гаранции, че отчитат точно и са подходящи за търговско мерене. От 18.12.2025г. е монтиран разходомер на входа на язовира и съвсем скоро ще бъде монтиран разходомер и на входа на пречиствателната станция.
Дружеството има разходомер и на изхода на пречиствателната станция, по който ежемесечно фактурира на „В и К“ ООД Перник изразходваната пречистена вода. „Единствено правилното мерене може да бъде верен индикатор затова имали и какви са загубите на вода. Ако не се измерва водата, тя винаги си намира пътища и не винаги излиза навън, за да си види, че има пробив. Течът може да е под земята и той да е сериозен. Преди да влезе в сила режимът на водоснабдяване, потреблението в денонощие достигаше до 4 000 кубика. С влизане в сила на режима, потреблението падна на 2500-2600м3. При разчетите, които направихме се установи, че през нощта потреблението е много голямо, почти колкото през деня. Това означава, че загубите са големи. Колегите от „В и К“-Перник смятат, че това било нормално, заради буферирането- тоест, поради това, че има много резервоари. Но аз искам да уточня, че това е измерено след най-големия резервоар, който е 3080 куб. м. Това е резервоара на пречиствателната станция. Следва един резервоар от около 100 кубика, който в никакъв случай не може да генерира подобна голяма загуба- 40 литра в секунда“, поясни Даниела Костадинова. Тя подчерта, че според специалисти, една от причините за сериозния спад на обема на язовира е поредицата от сухи години. „На 21 май- 2021 г язовирът преливаше. От тогава наблюдаваме поредица от сухи години. За съжаление, синоптиците са на мнение, че и 2025 г се очертава да бъде суха година. Към това като прибавим и увеличената консумация, особено през пролетта и лятото и загубите на вода – негативният резултат е налице. При очертаващата се тенденция на промяна на климата в посока засушаване, трябва да намалим максимално загубите на вода по мрежата. Бедата е, че „В и К“, както стана ясно от изказването на управителя на дружеството инж. Борислав Иванов на заседание на Общинския съвет в края на миналата година, няма необходимия ресурс- не само като кадри, но и като техника, за да отстрани всички аварии по мрежата“, допълни Костадинова.
В пречиствателната освен вода от яз.“Красава“-2, постъпва вода и от помпена станция Гърло. По новоизграден водопровод Ф 220 водата отива в пречиствателно съоръжение „обратна осмоза“ и от там в резервоара за питейна вода. Помпена станция Гърло е изградена по проект, който е изработен и предоставен безвъзмездно от „Брезник Минералс“. Проектът е реализиран със средства от ДФ “Земеделие“. При направените от фирмата проучвания се установило, че районът тук е богат на подпочвени води. Затова е направен дренаж и подпочвените води се събират от няколко шахтови кладенеца и по гравитачен път се отвеждат в събирателния шахтов кладенец. От там с помпи водата се подава към пречиствателната станция в Брезник.
Подменен е довеждащият водопровод в частта от яз „Красава“-2 до помпена станция Гърло с тръби от PE за налягане 10 атм. ф 400, с дължина 3 577м. На помпената станция в Гърло е направена връзка на новоизградения водопровод ф-400 със съществуващата тръба ф- 530, която отива към пречиствателната станция.
Костадинова поясни, че през юни 2024 г, обемът на питейния язовир „Красава“2 е бил по-висок в сравнение със същия период на 2020 г., например. „В момента, когато обемът на язовира започна да спада чувствително- началото на септември, подадох докладна с предложение за временно въвеждане на режим на водоподаването“, уточни тя и допълни: “Звучи неправдоподобно плъзналият из града слух, че е положена тайно тръба, която се ползва за подаване на питейна вода на Мината. Няма начин подобно сериозно начинание да се извърши за ден-два и да не бъде видяно от хората“, подчерта Костадинова и добави: „Водовземането на вода от язовирите е на база разрешителен режим. За издаване на разрешителните за водовземане и за ползване на воден обект се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет. За яз. „Красава“-2 има издадено само едно разрешително и то е на „Водоснабдяване“ ЕООД. От язовира има само един водопровод, който води единствено до пречиствателна станция за питейни води- Брезник. Няма никаква техническа и нормативна възможност Мината да взема вода от язовира“, поясни шефът на общинското водоснабдително предприятие.
Даниела Костадинова беше категорична, че по отношение на това колко е скочила консумацията на вода през летния период и има ли фрапиращи случаи на висока консумация, това може да се види от фактурираните водни количества на изхода на пречиствателната.“ Що се отнася до това колко е изразходваната вода от промишлеността, това също може да се види от инкасираните водни количества по водомери на входа на тези предприятия, към което „Водоснабдяване“ ЕООД Брезник няма отношение. Инкасирането в община Брезник се извършва само от „В и К“ ООД. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от “В и К“ оператора или в имотите на потребителите. Затова на въпроса- какви са загубите в град Брезник и в общината въобще, може да отговори водният оператор на обособената територия, който инкасира и фактурира консумираната вода на потребителите и има мерене на входа на водоснабдителната система“, категорична бе инж. Даниела Костадинова.
Ето каква и колко вода използва фирма „Брезник Минералс“
По предложение на инж. Тенко Тенев първо посетихме помпената станция разположена на терасата на река Конска, от където се подава промишлената вода за Мината.
Пътувайки към нея, той разказа, че когато са били направени проучванията в този район заради Мината, е установено, че районът на Брезник е беден на подземни води. Геоложкият разрез на района не предразполага към формирането на големи количества подземни води. „Когато правихме анализа по отношение на опасността от наводнения в района, становището беше, че няма такава опасност, защото районът попада на границата на вододелите между двете басейнови дирекции-Дунавски и Западно -беломорски район и водозборните области са твърде малки. За разлика от тук, геоложкият разрез на Трънско е коренно различен. Там няма проблем с недостиг на вода. Там преобладават варовиците и има много подземни води. Докато в Брезнишко преобладават седиментни и магмени скали и те не формират подземни води.
Инж. Тенев поясни, че фирма „Брезник Минерлс до 20 януари тази година е използвала много малко питейна вода. „От 21 януари, заради проблемите с водата, които изпитва Брезник, прекратихме напълно ползването на питейна вода. За целта използваме диспенсери. Водата, която подаваме към битовите помещения на работната площадка на Мината, е промишлена. Но тя не може да се използва за питейни цели, защото не отговаря на изискванията на Наредба №9 на МЗ.
Инж. Тенко Тенев разказа по какъв начин промишлената вода се черпи от терасата на река Конска и се събира посредством няколко шахтови кладенеца, след което, чрез помпена станция, се отвежда до дружеството. Проектът за изграждането на промишленото водоснабдяване струва на „Брезник Минералс“ над 3 млн. лева. „Ние искахме да помогнем на брезничани и тези подпочвени води да се подават към пречиствателната станция. За съжаление, оказа се, че те не отговарят на изискванията на Наредба №9 на МЗ. В момента мощностите, с които работи Мината, са твърде малки и не са ни необходими такива водни количества. Затова можеше с една връзка при Разсадника, където има тръба, която идва от Секирна и отива до пречиствателната станция, да подадем водата от изградените от нас четири кладенеца. Но тази вода има високо съдържание на манган и дори има и завишени радиоактивни показатели и е абсурдно да бъде вкарана в нормите от пречиствателната станция“, поясни Тенев.
Помпената станция за промишлена вода, която разгледахме, е пусната в експлоатация през 2023 г. От тогава до момента са консумирани 2 300 кубика. От тук по 4 км водопроводно трасе се подава до производствената база в резервоари за промишлена вода, която се ползва и за битови нужди. Всички места в рудника, до които се подава такава вода, са обозначени със специални табели, че водата не е годна за пиене. На въпроса- когато се достигне пълния производствен капацитет тази промишлена вода ще бъде ли достатъчна на рудника, инж. Тенев поясни: “Напълно, защото ние имаме затворен цикъл на водата, която използваме. При прокарването на галериите и след това при добива, се натъкваме на не малко подземна вода. Ние сме създали затворен цикъл при ползването на водата. Въртим една и съща вода, която използваме за пробиването и за процесите, които изискват ползването на вода. Водата от рудника довеждаме до два утайника и след като се утаи я връщаме обратно в рудника по тръби, за да я използваме отново. Потреблението на промишлена вода в момента е много малко, защото няма още фабрика за обогатяване. Но и след построяването и влизането й в експлоатация ще се използва малко повече вода, но тя пак ще се върти в оборотния цикъл. Затова сме изградили резервоари за вода, които са облечени с геомембрани, за да не пропускат рудничната вода в почвата. Тази вода не може да се използва за питейно-битови цели, защото тя идва от рудника. Преминавайки през различни видове скали, тя разтваря част от тях, поема от техния химичен състав и затова в състава й има манган, желязо, сулфати и други примеси, която я правят не годна за питейно-битови цели. Но това се отнася само за водите в района на находището, което ние експлоатираме. Другите подземни води са чисти и годни за питейно-битови цели, защото те преминават през друг вид скални участъци. Когато правихме геоложките проучвания, ние констатирахме в кой район са скалите с примеси и къде вече подземната вода е чиста. Сега се сещам, че някой беше снимал утайниците с рудничната вода и беше написал във Фейсбук с колко много вода разполага Мината. Но беше „пропуснал“ да напише каква е тази вода и дали тя е годна за пиене“, пошегува се хидрогеологът.
Той поясни, че от резервоара на хълма Бърдото се подава питейна вода за Мината, за хижата и за комплекс „Бърдото“ и напомни, че от януари тази година, заради водната криза, дружеството е преустановило напълно вземането на питейна вода. Видяхме водомера за питейната вода, която идва от резервоара на Бърдото. По него „В и К“-Перник отчита и фактурира потребената вода, но в момента нямаше консумация. Водомерът показваше, че до момента са изразходвани 1 358 куб. м питейна вода.
„Но забележете- това е консумираната вода за периода 25.09.2023 г до 31.12.2024 г., съгласно предоставената справка от „В и К“-Перник“, уточни хидрогеологът. Според инж. Даниела Костадинова, такова е потреблението на една еднофамилна къща в Брезник за една година.
При обиколката ни видяхме и самия питеен резервоар, от който се подава вода за питейно-битови нужди на рудника. Резервоарът се намира в най-високата част на хълма Бърдото, откъдето гравитачно, по водопровод, се подава вода към Мината, комплекс „Бърдото“ и хижата. В резервоара са поставени нивомери, които отчитат при спадане нивото на водата и помпите се включват, за да се подава вода. Водомерите на комплекс „Бърдото“ и хижата са при тях. „В и К“- Перник отчита и фактурира по тях консумираната вода.
Накрая видяхме и помпената станция за питейна вода, която се намира почти в центъра на Брезник. Тя подава питейна вода към резервоара, от който се водоснабдява и Мината. „Тази помпена станция ние я ремонтирахме със собствени средства“, допълни инж. Тенко Тенев.
Преди да се разделим и да благодарим за отделеното време на двамата специалисти, инж. Костадинова заяви: “А сега си представете как може да се постави „тайно“ тръба, по която да се водоснабдява рудника, без някой да види. Да не говорим затова колко пари трябва да се инвестират в подобно начинание?! Искам да допълня, че получаваме огромна помощ от „Брезник Минералс“, когато имаме необходимост- без значение дали аварията е по мрежата или в помпена станция. Фирмата ни помага с техника и с експерти при необходимост, без да ни поиска стотинка, поради това, че „В и К“-Перник няма достатъчно капацитет затова. Аз съм много благодарна за разбирането и съдействието, което ни оказва „Брезник Минералс“, подчерта в заключение инж. Даниела Костадинова.