България се нуждае от  технологичен и индустриален рестарт

Интервю с енергийния консултант и бизнесмен Христо Ковачки

-Във Ваша публикация в социалните медии, която бе много коментирана, изразихте положително отношение към така наречения нов курс на Тръмп. Кое Ви впечатли в неговите решения, г-н Ковачки?

-Встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп и последвалата лавина от негови светкавични решения, наистина е събитие от глобален мащаб. Не съм в позиция да коментирам всички аспекти на политиката му, но желанието му в икономиката да се завърне чувството на здрав разум е впечатляващо. Впечатляващ е и стремежът му САЩ да остане индустриален и технологичен лидер в света.

-Изразихте мнение, че България също се нуждае от реиндустриализация, ще се обосновете ли?

-Една икономика, която иска да бъде устойчива и успешна не може да се крепи единствено на сферата на услугите. У нас в този сектор се създава почти 70% от БВП, в индустрията- под 30%. Остатъкът е за селското стопанство. Това да сме „страна на услугите“ може да звучи привлекателно, но ни води в задънена улица. Превръща ни в страна способна да създава единствено обслужващ персонал. Кои държави са важни и определят глобалния дневен ред- тези, които развиват могъщи индустрии, нови технологии, или тези, които са известни само с това, че предлагат единствено стаи за гости  мешана скара? Мисля, че отговорът е известен.

-Не е ли България твърде малка, за да има такива амбиции?

-България въобще не е малка страна. България е класическа средноевропейска страна. Тази мантра, че сме малки, просто не отговаря на обективната истина. Нещо повече, въпреки демографската криза, България и като брой на жителите е една средна европейска страна. Държава, разположена на изключително стратегическо място и част от огромен политически и икономически гигант като Европейския съюз. Не бива да се подценяваме.

-Казвате, че Европа трябва да промени част от своите политики, иначе е обречена да се превърне в периферия?

-Европа е гигант, който трябва да се събуди и по-скоро да излезе от технологичната летаргия. В противен случай съществува опасност да се превърне в периферия, а ние в периферия на периферията. Това, че торбичките ни в големите супермаркети са биоразградими е хубаво. Но това действие със сигурност няма да превърне ЕС в технологичен лидер. Вижте какво прави Илон Мъск, вижте какво правят САЩ и Китай. В този смисъл българската икономика също се нуждае не само от реиндустриализация, но и от идеен и технологичен рестарт.

-Какво имате предвид?

-Страната ни има големи богатства които просто не използва. Един от най- ценните ресурси на смета са редките метали. Те са в основата на технологичния напредък. Нали виждате за 30-40 години какво постигна Китай в тази посока?! Страната „държи ключа“ към много от най-редките метали и диктува правилата в целия свят с решенията и политиките си по повод износа им. Считам, че България също би имала значителен стратегически потенциал в тази област.

-Като находища ли?

-Не, нямам предвид големите находища от волфрам и манган, а това, че изключително ценни редки метали могат да се извличат и от ресурс като въглищата. Нещо повече. Редки метали има и в скално-земните маси, които се получават при откривните работи във въгледобивните рудници и дори във въглищната пепел в сгуроотвалите.

Оказва се, че въглищата, които някои определяха като ресурс на миналото, може да са всъщност суровината, която да даде ресурса на бъдещето. И това не е екзотика или химера. България има три големи въгледобивни региона, които могат да се превърнат в ключови центрове за добив на редки метали и дори за развитието на научна и развойна дейност на високо ниво.

-Какво трябва да се направи, за да се извличат подобни редки метали у нас?

-В САЩ, които са наш стратегически партньор, има не малко компании, които отдавна разработват технологии за извличане на редки метали от въглищата и от остатъчните продукти, получавани при тяхната експлоатация. Нуждаем се от държавна политика и стратегия в тази област.

 Изпълнителната власт може да покани подобни компании и да им предостави условия да извършват своята проучвателна дейност и да създадат основите на този практически нов отрасъл на територията на нашата страна.

Развитието в областта на добива и търговията с редки метали може да постави България на изключително важно място в световната икономика и геополитика. Да се развие и подкрепи подобна важна сфера е проява на държавнически и икономически здрав разум.

-А как гледа на този отрасъл Европейският съюз? Европейската комисия е изработила

-Развитието в сферата на добива на редки метали се насърчава чрез европейските политики. Европейската комисия е изработила списък от 20 критични материала- предимно метали, които са стратегически важни суровини, а се внасят единствено от трети страни. Такъв, например, е антимонът, който през последната година доби изключителна популярност, след като Китай  значително ограничи износа му към останалия свят, чрез административни мерки.

-Може ли да разкажете повече за източниците на редки метали и за добива им.

-Големи количества редкоземни и радиоактивни елементи се намират в разтворено състояние във водата, включително и в световния океан. Изследванията показват, че редкоземни елементи се отлагат на повърхности, през които през годините на съществуването на планетата Земя са  преминавали големи количества вода. Това са порести повърхности, които изпълняват ролята на филтър.

Лигнитните въглища има подобна пореста структура, голямо съдържание на вода в тяхната структура и се намират на повърхността на земята. Много от тези стратегически елементи са част от структурата на лигнитните въглища, достигайки тяхната кристална решетка. Възможният добив на редкоземни елементи се извършва чрез съвременни методи за обогатяване на лигнитните въглища преди изгаряне. Също така и от пепелта, получена в резултат на изгаряне на въглища. Методите са индивидуални за всеки химически елемент и за всяка суровина, в зависимост от структурата й. Интересен факт е, че водещите компании в развитието на тази област са именно американски.