Варненският театър с „Под игото“ на пернишка сцена в края на февруари

Варненският театър с „Под игото“ на пернишка сцена в края на февруари

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна гостува в Перник със спектакъла „Под игото“, който ще се играе на 26-ти февруари от 19 часа.
Първият роман, поставил началото на този жанр в младата българската литература (1894), остава и до днес любимо произведение на българите, както и най-превежданата българска книга. „Под игото“ трайно присъства и в историята на Варненския театър с постановки на режисьорите Иван Янев (1927), Стоян Бъчваров (1933), Николай Фол (1942), Иван Иванов (1948), Станчо Станчев (1977) и Бина Харалампиева (2023).
Режисьор на спектакъла е Бина Харалампиева, а драматургичната адаптация по романа на Вазов е на Юрий Дачев. Спектакълът е с Номинация за награда ВАРНА за ярки постижения в областта на културата за 2024 г. за екипа на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна за творческата работа в спектакъла „Под игото“ по един от най-емблематичните български сюжети и превръщането му в сценична творба, която трогва, провокира размисъл, внушава гордост и вдъхва надежда.
Бина Харалампиева – режисьор
Да поставяш Вазов е мисия. Днес, ние, българите, имаме най-жестока нужда да се харесваме, да се сдобрим със себе си, да се заобичаме и това може да се случи в театъра. За мен е от особено значение, че като четеш романа, ти харесва да се чувстваш българин. В нашия драматургичен вариант наблегнахме именно върху темите и моментите, които извеждат този смисъл. „Под игото“ звучи изключително съвременно, защото толкова години по-късно ние почти не сме се променили и продължаваме да имаме същите недостатъци и достойнства. Делим се на две – от една страна са отдадените на националната кауза, а от друга – останалите, които много внимават интересите на нацията да не нарушат техния собствен интерес. В опита си да бъдем наистина свободни, преди 33 години ние повторихме същите грешки, през които е минал народът в подстъпите към Априлското въстание. Това се опитваме да разкажем с нашето представление – колко малко сме се променили и колко важно е да бъдем заедно, да бъдем народ, а не просто население.
Юрий Дачев – автор на драматургичния вариант
„Под игото“ е роман, който, откъдето и да тръгваме, където и да се връщаме – не само в литературата ни, а и в нашите търсения, пропадания и въздигания като българи, винаги ще бъде в пътя ни. Трябва да четем този текст не само с радостта, възхищението и опиянението от „Пиянството на един народ“, но да се заглеждаме и в онези критични моменти, в онези питания, които Вазов отправя към нас във всяко свое произведение. Ние малко едностранчиво възприемаме този наш Патриарх на литературата, както с лекота го окичваме с това клише. Все му се умиляваме, все се просълзяваме даже, но пропускаме да видим, да прочетем, да осмислим онези тревожни въпроси, които той ни е оставил. „Под игото“ изговаря българското – поривите ни, търпението ни, неспособността ни понякога да доведем нещата докрай, склонността към саможертва, препъвайки се в същото време точно, когато настъпват.