РЗИ-Перник съветва как да се предпазим от трихинелоза

С откриването на лова на диви свине и с настъпването на сезона, когато се правят домашните суджуци, луканки и други вълчи мезета, трябва да сме много отговорни към своето и на близките си здраве. Задължително е както месото на дивото, така и на  домашното прасе, да бъде изследвано в лаборатория.

В тази връзка от Регионалната здравна инспекция съветват как да се предпазим от трихинелоза. Трихинелозата е опасен паразит, който засяга хората, домашните и дивите животни (свине, глигани, мечки, лисици, чакали, порове, мишки, плъхове, коне и др.)

За човека основен източник на заразата са дивите и домашната прасета . Животните се заразяват, когато ядат месо от живи или умрели заразени с трихинели животни (най-често мишки и плъхове), а човекът – приготвен на сурово или недостатъчно термично обработени месо и месни продукти (кайма, наденици, суджуци, луканки и др. ), съдържащи трихинелни ларви.

Заболяването започва най-често от 3-25 дни следното с грипоподобни оплаквания: висока температура до 40-41°С; стомашно-чревен дискомфорт с разстройство; отпадналост; отоци по лицето; мускулни и болки при преглъщане, дъвкане, движение на очите, дишане, ходене; понякога с обриви по тялото. При по-тежко протичане може да бъде засегнато и сърцето.

Препоръчително е на всяка цена при заразяване от трихинелоза, да се търси медицинска помощ от общопрактикуващия лекар.

Как да се предпазим от трихинелоза:

Да не се използва домашно или дивечово месо, не прегледано от ветеринарните органи. Консумацията на месо става след получаване на резултат и след добра термична обработка. На външен вид погледнато, заразеното месо не се различава от здравото.

Месото на заразените от трихинелоза животни не подлежи на преработване. То трябва да се изгори или да се зарови дълбоко в земята, за да не се яде от гризачи и домашни свине

Стопаните и ловците нямат право да продават, раздават и подаряват добито от тях месо, без сертификат за годност от ветеринарните служби.

Да не се допускат домашните свине свободно по дворовете, сметищата, животински гробища и трупни ями, където най-често става заразяването им. Задължително е да се провеждат мерки за редовно унищожаване на гризачите.