Невероятен празник на сцената на пернишкия театър

Сцената блести, ехтят аплодисменти, театърът в Перник е жив! Вече 105 години – и те не стигат!

Това беше мотото, под което премина уникалния празничен концерт тази вечер на сцената на пернишкия драматичен театър „Боян Дановски“. Празникът беше по повод 105-годишния юбилей на културната институция

Много малко бяха официалните речи на концерта.

„105 години нашият театър е средище на талант, вдъхновение, висока култура. Средище и място, което пренася всички свои зрители в магията на сценичното изкуство. 105 години са не само повод за празник, но и символ на културното наследство на нашия град. Сигурен съм, че и следващите 105 години бъдеще ще бъдат още по-бляскави от славната история, която театърът ни има досега“ – каза в поздравлението си зам.-кметът на Перник Стефан Кръстев.

„Поклон пред всички вас, творци, вдъхновители, приятели! Поклон пред труда ви!За мен е голяма чест да бъда тук  сред вас и да честваме всички ние заедно тази забележителна годишнина. Благодаря на нашата публика, без която ние не можем. Тук съм за да благодаря на община Перник за всички тези години и за това, че винаги завесата е отваряна. И ще я отваряме, защото вярвам, че този театър е достоен да бъде на най-високо ниво“ –  сподели директорът на театъра Екатерина Кънчева

Поздравления и пожелания за още много години пълни зали, вярна публика и вдъхновение имаше от близо и далеч. Цветя и поздравителни адреси от кмета на града Станислав Владимиров, областният управител Людмил Веселинов, културни институции от града, театри от страната.

С много смях и скечове, с типичния граовски говор се сменяха изпълнителите. А изпълненията им бяха съпровождани с дълги аплодисменти.

Много силно беше началото, в което в няколко минути беше разказана историята на пернишкия театър. Театърът в Перник е създаден в далечната 1919 година –  наричан тогава Работнически театър. Първият директор на театъра е Иван Пенчев, който го

ръководи до 1921 г.

Кадри от архива показаха първите успехи на театралната трупа. Не бяха спестени и фотосите, показващи последиците от пожара, който изпепели сцената. И след който театърът трябваше буквално да „възкръсне“.

Чест прави на организаторите, че отдадоха нужното уважение на всички големи имена на актьори, играли на пернишка сцена. На тези, които са се пръснали из цялата страна. Но и на тези, които вече играят в небесния театър.

Завесата ще се вдига и ще се затваря! Светлините ще озаряват лицата на публиката. Аплодисментите ще ехтят дълго, а после ще остане само тишина. Това е животът на всеки, който е свързан с театъра. На всички онези, които оставят своето сърце на сцената.