Перник се готви за Деня на независимостта

С поднасяне на венци и цветя пред паметника на Кракра Пернишки ще започне тържественото отбелязване на Деня на независимостта – 22 септември в Перник. Отдаването на почит от граждани, представители на местната власт и политически организации е от 11 часа, а след това пред Двореца на културата ще се състои ритуал по издигане на националното знаме. Празненствата ще продължат с концерт на Духовия оркестър под ръководството на диригента Трифон Трифонов. Със свои изпълнения присъстващите ще поздрави и Ансамбъла за народни песни и танци „Граовска младост“.

На 22 септември 1908 г. е обявена независимостта на България от Османската империя, в чиято власт страната преживява пет века. Този акт става възможен 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. На 3 март 1878 г. между Русия и Турция се подписва Санстефанският мирен договор, с който българската държава се възстановява в нейните изконни етнически граници. Няколко месеца по-късно обаче, водени от своите интереси на Балканския полуостров, европейските велики сили, представени на конгрес в Берлин, ревизират този договор. Паралелно уреждат териториални претенции и в други части на региона.

Съгласно решенията на Берлинския конгрес Северна България заедно със Софийски окръг се обособява в Княжество България. Южна, под името Източна Румелия, макар и с пълна административна автономия, остава под политическата и военната власт на султана. Македония, Беломорска Тракия и Одринско са върнати в пределите на Османската империя. През 1885 г. след блестящо подготвена и осъществена с мирни средства акция Северна и Южна България се обединяват. Страната обаче си остава княжество, васално на Османската империя.

Датата 22 септември влезе някак трудно в празничния календар на българина. Може би защото обявената на този ден през 1908 г. независимост на България дълго време бе представяна от официалната историография като една чиста формалност.

След Съединението през 1885 г. България се развива с темпове, удивили тогавашна Европа. Възходът на младата държава е всестранен – и в областта на икономиката, и на образованието, и на културата, и на военното дело. Затова от година на година става все по-неприемлив и нетърпим нейният международен статут на княжество, васално на Османската империя. Ето защо от началото на миналия век обявяването на България за суверенна държава става основна външнополитическа цел на управляващия елит.

Благоприятният момент за осъществяването на тази цел настъпва през 1908 г.

На 21 септември 1908 г. княз Фердинанд се завръща с яхтата си от Виена в България. И направо от Никополското пристанище на Дунав се отправя към Търново, където на следващия ден – 22 септември – България е обявена за царство, а самият Фердиднад получава титлата цар на българите.

Признаването на българската независимост не става лесно и бързо. Но за разлика от Съедиението през 1885 г., никой вече не смее да заплашва България с военна намеса. Обявяването на независимостта е нов удар срещу решенията на Берлинския договор и поредната стъпка по пътя към осъществяването на националните идеали. Суверенна България вече може да сключва легитимни договори с други държави. Отхвърлен е режимът на капитулациите, и така рязко се увеличават приходите на държавата от мита, данъци и такси. Това спомага за цялостното развитие на страната.