Новините днес и утре Перник – новините
Частен съдебен изпълнител Елена Добренова пред Днес и Утре
-Госпожо Добренова, преди броени дни станаха 18 години откакто работите като частен съдебен изпълнител в област Перник, какво означават тези години?
-Започнах работа като частен съдебен изпълнител през 2006 година, след като през ноември 2005 г се създаде Камарата на частните съдебни изпълнители в България. За тези година през моята кантора са обработени около 15 000 изпълнителни дела. А от началото на тази година до момента сме обработили 200 дела.
– За тези 18 години какво се промени в сферата на частното съдебно изпълнение? Знаете , че има много упреци към частните съдебни изпълнители.
– За жалост, трябва да кажа, че за изминалите 18 години не се е променило нищо по отношение на нормативната база. Тарифата, която беше утвърдена при създаването на Камарата- в края на 2005 г., до момента не е променяна като цени на услуги, извършени от ЧСИ. Ще дам пример, едно дело, което може да достигне 3 тома, което ще рече 3000 листа, за предоставянето на едно удостоверение се заплаща 6 лв. с включен ДДС. За сравнение ще кажа, че цените на услугите, предлагани от общините, се актуализират почти всяка година. Предоставянето на едно удостоверение от община в областта, в зависимост от това какво е, вече струва 50 лева, а може да достигне и повече. А моята кантора, за издаването на удостоверение, взема 6 лева, от които 1 лев отива за ДДС на държавата, а има и отчисление за данък общ доход. Помислете си какво остава за кантората. В моята кантора работят още 4-ма човека. За сравнение ще посоча само, че държавните съдебни изпълнители не начисляват ДДС. Това означава, че ние- частните съдебни изпълнители, натоварваме нашите клиенти с ДДС. Нали разбирате, че при това положение ЧСИ работят в неконкурентна среда. В условията на пазарна икономика, това ни поставя в неизгодна позиция, което е несправедливо. Парите, които ние внасяме в държавната хазна са стотици милиони левове.
– Знаете, че частните съдебни изпълнители са критикувани много. Кажете, какво е първото нещо, което предприемате, когато дойде дело срещу частно лице?
-Първото нещо, което правя, когато се срещна с длъжник, частно лице, е да обясня, че доброволното плащане на дълга, включително на разсрочено плащане, е най-доброто решение. Целта ми не е само да прибирам допълнителни такси. Аз полагам усилия да разясня на длъжника, че в негова полза е да постигне договореност с кредитора и да започне плащане на дълга. Имам много такива дела, при които е постигнато споразумение с кредитора за разсрочване на дълга, според финансовата възможност на длъжника. Така и двете страни са доволни. Има дела, които са проточени много във времето. При тях се налага да се направи икономическа експертиза от лицензирано вещо лице, за да се определи крайната стойност на дълга. До вещо лице се обръщам и когато трябва да се остойности недвижим имот, който е предложен от длъжника на кредитора или предмет, който е предоставен като залог за дълга. За мен е най-лесно дългът да се плати наведнъж и да се приключи делото. Но това не винаги е по възможностите на длъжника. За него по-приемлив вариант е разсрочване на дълга. Винаги съм съветвала длъжника да търси възможност за споразумение с кредитора и да плаща дълга си, но не символични суми, защото се трупат лихви и така дългът не се намалява. Подобно разсрочване за кантората означава обработка на документи и допълнителна работа за деловодството. Например, от началото на тази година през деловодството са обработени 3000 входящи номера и над 3 500 изходящи номера. Всичко това е преминало през нашите ръце. И всичко това минава за подпис при мен. Представете си каква къртовска работа е това. Бедата е, че разходите за поддържането на една кантора се увеличиха драстично, а приходите непрекъснато намаляват. Общоизвестен факт е, че делата в съда са намалели значително. Това означава, че и изпълнителните дела също са намалели много.
– С кои длъжници се работи по-лесно- с физически лице или с фирми?
-При фирмите дълговете са по-големи и е повече бумащина. Малко не скромно ще прозвучи, но не са малко фирмите, на които съм помогнала да избегнат фалит. Присъединяването на задължението на съответната фирма към държавата може наистина да я докара до фалит. Затова съветвам бизнесмените да се договорят с НАП и да разсрочат дълга към държавата, за да оцелеят.
– Можете ли да кажете какво е намаляването на делата, например във Вашата кантора?
-Да, делата намаляват пропорционално на годините. Ако до преди 4-5 години сме имали по над 1000- 1200 дела, сега, от началото на тази година, до момента имаме 200 дела. Това е при всички колеги, защото като цяло делата в Окръжен съд-Перник са намалели значително. Това означава, че приходите ни намаляват много, а разходите за издръжката на една кантора не са никак малко. Знаете, че се вдига непрекъснато минималната работна заплата. Да не говорим за другите разходи- консумативи, ток, отопление и какво ли още не.
– Може ли, според Вас, да се подобри работата на частното съдебно изпълнение и как?
– От дълги години си задавам въпроса- защо е нужно държавата да се счита автоматично за присъединен кредитор при делата. Държавата си има Национална агенция за приходите, има и публични изпълнители. Защо ЧСИ трябва безплатно да присъединяват държавата и да й събират вземанията? Това не е ли задължение на държавните съдебни изпълнители? Колегите не събират ДДС както ние начисляваме. Така ние натоварваме не само себе си, но и нашите клиенти допълнително с 20% върху дълга. Това е несправедливо както спрямо нас, така и спрямо нашите клиенти. Държавата продължава да бездейства по този въпрос. Освен това, наложително е да се актуализира и нашата тарифа, защото тя не е променяна от 18 години. С намаляването на делата и съответно на приходите, разходите при нас се увеличиха много. Някои колеги се принудиха да освобождават от работа хора, които са работили с години и са натрупали ценен опит. Имаме колеги, в по-малките градове, които са още по-зле. В нашата област имаме 7 държавни съдебни изпълнители и 3-ма сме частните, а работата в Окръжен съд намаля значително. На нас в момента ни се признават едва 25% разходи, което е нищо. А ние сме работодатели и плащаме заплати и осигуровки. Какъв е проблемът тези разходи да ни се признават. Така няма да се налага да освобождаваме хора, които са изградени като специалисти. Парадоксалното е, че когато превеждаме на държавата по-голяма сума по ДДС, плащаме допълнителна такса. Трябва да подчертая, че ние събираме вземанията на общините безплатно, трудово-правните дела също са безплатни, образуваните дела за издръжки също. А работата по тях никак не е малко.
– Можете ли да охарактеризирате делата, които идват- кои преобладават.
– За разлика от предишни години, когато имаше превес на делата срещу длъжници на банки, то сега те не са толкова много. Намаляха и делата срещу комунално-битовите фирми- „В и К“, „Топлофикация Перник“ и Електрохолд.
– Вярно ли е, че напоследък банките предпочитат да продават кредитите си на цесия, за да съкратят периода на възвращаемост на вземанията си?
-Банките имат пълно право да отдават на цесия несъбираемите си кредити като по такъв начин получават реално някаква сума, вместо да се проточват с години делата им срещу длъжници.
– Г-жо Добренова, случвало ли се е да Ви благодарят длъжници?
– Е, това е хубав въпрос. За жалост, това е рядкост, но се случва. Аз лично бях трогната отдавна от благодарственото писмо на една възрастна жена. Смешното в случая е, че правосъдният министър по това време ми се закани да внимавам- или да съм съдебен изпълнител, или адвокат. Дори имаше опасност да бъда глобена, защото нямам право да давам правна консултация като ЧСИ, но някак ми се размина. Но аз винаги съм полагала усилия да проявявам разбиране и да съм полезна и на двете страни в процеса.
-Г-жо Добренова, ако сега имахте и други възможности за реализация и трябва да избирате, ще изберете ли пак да станете частен съдебен изпълнител?
– Категорично- не. Сега бих предпочела да бъде държавен съдебен изпълнител и да не мисля всеки месец за заплати, за данъци, за консумативи и какво ли още не. Всичко ми плаща държавата. Искам да ме разберете правилно- не се оплаквам, всеки си носи кръста, който си е избрал. А аз полагам усилия да го нося с достойнство. Но след толкова години, ако сега имах възможност да избирам, щях да взема друго решение за себе си.