На представянето на майския брой на списание ЛИК на тема „Българската наука на Антарктида”, осъществено във всички пресклубове на БТА в страната и чужбина, в пресклуба на БТА в Перник присъства Ирена Соколова – част от 25-ата национална антарктическа експедиция и член на Българския антарктически институт. По професия тя е психолог и е бивш народен представител и областен управител на Перник. Гости бяха още Цветана Пиралкова – директор на Основно училище „Св. Иван Рилски“ в Перник и Мариана Михайлова – заместник-директор по административната дейност в същата учебна институция.
Соколова разказа, че посещението ѝ на Антарктида през 2017 година е било голямо изкушение, заради тайните и загадките около континента.
„Бях слушала разкази за живота там. Имах огромен интерес към това какви са хората, които избират да живеят и работят в отдалечена, непредсказуема и високорискова среда. Не познавах работата на полярниците, но сякаш по чудо, както всъщност са се случвали и други събития в живота ми, професор Пимпирев ме покани да направя своето изследване за моделите на поведение на хората в екстремни условия“, разказа тя.
Пребиваването ѝ на остров Ливингстън продължава 17 дни. Цялото плаване – от тръгването до завръщането отнема месец и половина.
„Да живееш в базата ни в Антарктида изисква сериозна подготовка по обезпечаването на престоя. В Буенос Айрес (Аржентина), където останахме шест – седем дни, преди да слезем в най-южната точка на страната – гр. Ушуайа, направихме изложба, съвместно с посолството и културния център. Там също останахме няколко дни, защото корабът (военният ледоразбивач „Есперидас“) тръгваше към Антарктика само при подходящи климатични условия. От там си набавихме и натоварихме цялата нужна храна за експедицията, както и други необходими материали“, припомни си тя.
Първото нещо, което перничанката е почувствала при стъпването си на Ледения континент, е било огромно вълнение.
„Изуми ме величието и необятността. Навсякъде имаше вода, айсберги, лилаво-бели ледници и безкрайни планини сняг. Адаптивен и гъвкав човек съм, но ми трябваха дни, за да интегрирам всички нови усещания и впечатления“, спомня си тя.
Прекарването си на Антарктида бившата областна управителка е посветила на научна дейност, изследвайки психологичните механизми на адаптация и защита в малките общества при екстремни условия.
„Търсех специфичните характеристики на хората, които им помагат да бъдат годни и подходящи за работа и живот в екстремна и трудна за контролиране среда. Антарктида е труднодостъпна, опасна, студена, недружелюбна за живот и по тази причина неподлежаща на опитомяване земя. Исках да разбера как страхът и любовта се преразпределят, за да искаш да пребиваваш там с желание и да се връщаш отново и отново. Работата ми с полярниците включваше множество интервюта, попълване на въпросници, разговори и наблюдения, в това число и върху мен и моите реакции“, коментира психологът.
Соколова сподели и какво е научила за работата на българския екип, осъществяващ най-съвременни научни изследвания на Антарктида.
„Всеки от полярниците тръгва в експедицията, защото има своя работна задача с поне едно неизвестно, която да реши. Тук са геолози, геодезисти, биолози, океанолози, лекари, журналисти, архитекти и т.н. Всички те изследват средата и връзките ѝ с хората. Благодарение на техните изследвания България се утвърждава като пълноправен член на Антарктическия договор на 29 страни, които са го учредили. Договорът разглежда Антарктида като научен резерват и установява свобода на научните проучвания, като забранява военна дейност на континента“, обяснява ученият.
Това, което е научила за себе си Соколова от съприкосновението си с Ледения континент, е, че подготовката е много важна за всеки човек, позволявайки му с мисъл и предварително планиране да посрещне всяко изпитание.
„Не можеш да предвидиш всичко, но предварително знаеш, че изпитанията са ежедневие. Дисциплината и грижата за другия са от първостепенна важност в тази най-отдалечена точка на света. Там защитата на живота ти е само в твоите ръце и помощта на човека до теб“, добави тя.