Пернишкият творец Минчо Тодоров откри поредната си самостоятелна изложба в галерия „Кракра“.
За него казват, че е художник, скулптор, учител, творец, чийто принос ще се измерва и за в бъдеще в историята на българското изобразително и пластично изкуство.
Минчо Димитров Тодоров е роден през 1937 г. в с. Драгичево (дн. община Перник). През 1955 г. завършва специалност „Декорация и фина керамика“ в Техникума по керамика в София, а през 1964 г. – в Национална художествена академия, специалности „Керамика“ и „Скулптура“. Студент е в класа на проф. Стоян Райнов, обучава се от бъдещите професори по керамика Венко Колев и Георги Коларов. Скулптура учи от италианския възпитаник проф. Анастас Дудулов и от проф. Иван Мандов. Изучава живопис при професорите Борис Данков и монументалиста от катедра „Стенопис“ Мито Гановски.
Минчо Тодоров е автор на стотици декоративно-монументални произведения, приложна графика, парково-градинска пластика и интериорни решения в цялата страна. Притежател е на патент за промишлен дизайн – слънчев часовник, чието изобретение и подобрение създава в началото на новото хилядолетие. Сам определя работата си по слънчевите часовници като значимо творческо постижение от подобна система за точно отчитане на времето по слънцето. Автор е на проекта на паметника на Св. Иван Рилски пред Двореца на културата в Перник, обелиските пред Природо-математическа гимназия „Христо Смирненски“ в Перник и в с. Калище, общ. Ковачевци в памет на загиналите летци във Втората световна война и на ключа-символ на град Перник.
Носител е на награди от национални конкурси и пленери. Под неговото менторство са обучени и подготвени редица ученици и студенти по художествено и приложно изкуство. Името му е увековечено в книгата-алманах „1000 причини да се гордеем, че сме българи“ – издание на фондация „Българска гордост“ през 2008 г. Фонд на негово име е регистриран в Държавен архив Перник през 2021 г. На следващата година получава номинация и е отличен за дарител на институцията.