България се нуждае от 20 000 шофьори, а Европейският съюз – 500 000. Това са само малка част от проблемите с липсата на работна ръка, с които се сблъсква транспортният бранш.
За недостига на квалифицирани и неквалифицирани служители разказва пред предприемачът Таня Скринска, която притежава международен бизнес, свързан с фрахтоването, интермодалния и мултимодалния транспорт.
В цяла Европа има все повече сигнали за недостига на кадри. Около 75% от работодателите в 21 европейски държави не могат да намерят работници с подходящи умения през 2023 г.
В сравнение с 42% през 2018 г. този дял се е увеличил с 33 процентни пункта. Няма признаци търсенето на квалифицирани работници да се забави скоро.
„Всички ангажирани в транспортния сектор срещат все по-големи трудности да намират кадри, които да работят, въпреки че заплатите са много добри за стандарта на България“, споделя Скринска.
Тя посочва, че проблемът с недостига на работна ръка с подходящите умения стои пред техния бранш от години и въпреки сигналите, нито държавата, нито бизнесът се ангажират сериозно с неговото решение.
Особено внимание трябва да се обърне и на професионалното образование. „На 18-годишна възраст да имаме кадри, които да излизат със свидетелства за правоспособност, ако говорим за шофьори, които след това да придобиват много по-лесно и по-висока категория, така че да могат релевантно да отговарят и на потребностите на бизнеса“, заяви предприемачът.
Като съпредседател на Асоциацията на жените в транспорта и технологиите, тя е подела инициатива за по-активна работа с младежите, които участ в професионалните гимназии по транспорт.
„Целта е да се опитаме да променим още от начало техните възгледи за професията, така че те, излизайки на 18-годишна възраст, да придобиват много повече способности и да имат желание да се развиват в тази посока“, твърди Скринска.
Университетите, които подготвят кадри за транспорта са няколко, но и там има какво да се желае. Трудно се намират спедитори, тяхната подготовка отнема доста време. Липсват и кадри за работа в складовете.
„Това е нискоквалифициран персонал, но няма желаещи“, пояснява Скринска.
Друг голям проблем е, че самата специалност в момента не се ползва с този престиж, както е била навремето, когато България беше един от лидерите на европейския континент в сферата на международните превози.
„Трябва да се работи не само за подобряване на качеството на образованието и създаването на връзки с бизнеса, но и за повишаване на престижа на професията“, препоръчва Скринска.
Един от пътищата за създаване на нови кадри е чрез съвместната работа на бизнеса с министерствата на транспорта и образованието.