България отива към предсрочни парламентарни избори, стана ясно вчера след като от ГЕРБ окончателно обявиха, че оттук нататък няма да преговарят повече с досегашните си партньори от ПП-ДБ.
Според Мария Габриел и преговорния екип на партията причината били постоянните „изнудвания“ от страна на ПП-ДБ, на които първо отстъпили енергийния министър, после този на отбраната, а накрая поискали и вътрешното министерство.
От ГЕРБ са категорични, че няма да влизат в разговорите за втори мандат, който изглежда обречен, тъй като нито БСП, „Възраждане“ или ИТН желаят да подкрепят кабинет на ПП-ДБ.
Шансовете да се реализира правителство с третия мандат също клонят към нула, а повечето от политическите сили, обявиха пред президента, че не желаят да го получават. Дори от ДПС вече не виждат смисъл и са категорични, че е по-удачно да има нови избори.
Според конституционалисти рулетката ще се завърти и през втората седмица на април президентът Румен Радев ще трябва да назначи служебен премиер, който да определи министрите си, пише „Флагман“.
След промените в Конституцията, инициирани от ПП-ДБ, възможностите на държавния глава са крайно ограничени.
Според чл. 99, ал. 5 от основния закон той може да избира за служебен премиер някой измежду председателя на Народното събрание (Росен Желязков), управителя на БНБ (Димитър Радев) или подуправителите на БНБ (Андрей Гюров и Петър Чобанов), председателят на Сметната палата (Димитър Главчев) или омбудсмана или негов заместник (Диана Ковачева до дни трябва да стане българския съдия в Страсбург и позицията й ще заеме Елена Маркова, настоящ зам.-национален омбудсман).
По стечение на обстоятелствата „основните заподозрени“ са свързани с ГЕРБ, а според политически анализатори президентът ще се довери на най-логичния ход – ще назначи настоящия председател на парламента Росен Желязков за премиер. За това намекна преди дни и политическият пиар Диана Дамянова, която стигна по-далеч – според нея отново ще има цикъл от избори и ГЕРБ ще управляват чрез Желязков и избраните от него министри.
На хартия те ще могат да бъдат контролирани от парламента, но НС не може да ги свали, докато няма избор на титулярен кабинет.