Един от ценните документи, които съхранява Държавен архив- Перник, е Поучително евангелие, издадено в Белград през 1868г. и написано на черковнославянски език. Това евангелие е определено за особено ценен документ в периода 2015-2022 г. и включено в Регистъра на особено ценните и уникални документи в Държавна агенция „Архиви“, съобщават от пернишката институция.
Софроний Врачански е български духовник и възрожденец. Следовник на делото на Паисий Хилендарски. Роден е в Котел на 11 март 1739 г. със светското име Стойко Владиславов. Ръкоположен е за свещеник през 1762 г., като продължава да служи и учителства в родния си град. Срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 г. предопределя до голяма степен неговата бъдеща дейност. Стойко Владиславов прави препис на Паисиевата история, известен като Първи Софрониев препис. Напуска Котел през 1792 г., а през 1794 г. е ръкоположен за епископ на Враца с духовното име Софроний.
През 1803 г. заминава за Букурещ като се отказва от епископския престол във Враца, но продължава да се подписва под името Софроний Врачански. Става един от водачите на българите във Влашко. През 1811 г. се създава Българската земска войска и Софроний Врачански освещава нейното бойно знаме.
Освен политическа, по време на престоя си в Букурещ, българският духовник развива и значителна литературна дейност. Там създава прочутия си „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език. Написва и своята автобиографична книга „Житие и страдание грешнаго Софрония“. Други негови произведения са „Неделное евангелское толкование“ и „Възвание към български народ“.
Софроний Врачански умира 1813 г., а през 1964 г. е канонизиран за светец от Българската православна църква. Паметта му се чества на 11 март.