Сашко говори сам след присадeни стволови клетки

Сашко говори сам след присадeни стволови клетки

13-годишният днес Сашко, детето с аутизъм, което се изгуби на 11 ноември 2022 г. по време на разходка с татко си, е преминало през три процедури по вливания, които са проведени през 2023 г. в клиника в Нови Сад, Сърбия. Първата е била през юни, втората през юли и третата и последна на 26 – 27 август. Между тях са правени кратки паузи. „Процедурата е следната – изтеглят се стволови клетки от костния мозък на таза, концентрират се и се пречистват, след което се вкарват обратно в гръбначния стълб – обясни бащата на Сашко пред „24 часа – 168 истории“. – Терапиите са с пълна упойка. Техниката е иновативна и се прави със собствени стволови клетки, а не с донорски. Основните ефекти се делят на три категории – по отношение на имунната система, по отношение на нервната система, тоест свързано е с подобряването на определени слаборазвити части на мозъка, а третата се отнася до стомашно-чревната система, тъй като при децата с аутизъм тя не функционира добре. Трансплантацията беше направена под ръководството на професор Душан Марич, който е световнопризнат специалист в регенеративната медицина. Не изключвам със Сашко да пробваме и трансплантиране на донорски стволови клетки, но трябва да мине известно време, защото се прави почивка. Може би някъде около година, дори и повече. Налага се да има паузи, тъй като при всяка следваща терапия вливането е с повече и по-концентрирани клетки. За малкия терапиите са били безболезнени. Той не е прекарвал много време в клиниката в Нови Сад – влизал рано сутрин и до вечерта го изписвали. Не са го държали под лекарско наблюдение дни наред, както се налага при други сложни интервенции. Александър и синът му дори имали време да посетят белите пясъци на река Дунав. Ходили и на плаж. Александър си спомня, че на последната процедура, която била през август, лекарите обяснили, че ефектът върху детето ще се забележи през декември, тоест четири месеца по-късно. „Специалистите бяха напълно прави – отбелязва той. – Наистина някъде около Коледа имаше напредък Сашко стана по-осъзнат в разбиранията си. Започна да се облича и съблича сам. Изпълнява задачи, за които съм го помолил. Другият напредък е, че преди трябваше да му кажа една дума, за да ми я повтори. Сега не се налага да му посоча сламката в чашата със сок и да го попитам: „Какво е това?“, след което да отговоря: „сламка“. Вече само му задавам въпрос: „Къде живеем?“ и ми дава отговор: „Перник“. Между другото, той порасна много и на височина. Възмъжaл е, не е детето, което беше преди години.“ Бащата твърди, че днес Сашко се чувства много по-добре. „Все още правим от нашите разходки в гората, но сега вземам приятел с мен или се организираме по-големи компании – споделя той. – Когато нямаме тази възможност, излизаме само двамата. Прави ми впечатление, че след изчезването си Сашо започна да спазва по-близка дистанция и да внимава повече. Не е като преди, тоест не се отдалечава от мен. Вече не бяга безсмислено. Сякаш се страхува повече. Най-вероятно след трансплантацията на стволовите клетки е започнал да изпитва по-осезателно това чувство.

Александър казва, че ежедневието на семейството не се е променило след станалото със Сашко в Голо бърдо. „Сутрин го взема автобус в 7,30 ч. за училище – описва той денят им. – Там е с учители, психолози и други деца. Прибира се в 16,00 ч. Понеже през тези часове не се разхожда, аз гледам да го правим заедно след това. Сашо може да извърви километри сред природата. Чувства се добре, когато правим преходи. Това му е нужно, защото е хиперактивен. Той обожава да ходи и на плуване. Водя го два пъти в седмицата. Сега мисля да го запиша на таекуондо.“

Александър подкрепя малкия и в рисуването на картини. „Вкъщи идваха художници по моя покана, за да разгледат и изучат скиците му – обяснява бащата. – Те ми казаха, че творбите, които създава, са в абстрактния стил и в тях има вплитане на различни образи. Сашо прелива цветовете перфектно. Художниците дори определиха движението, в което той създава картините си – експресионизъм и експанзионизъм. Според художници Сашко прелива цветовете много добре. Той рисува много бързо, защото е хиперактивен. Една картина му отнема половин час, но през това време е изключително съсредоточен. Не се разсейва, не става и не обикаля. Просто сяда на стола, аз не го занимавам с нищо, за да не му преча. Когато приключи, сам идва при мен, за да ми каже, че е готов. Аз не съм от родителите, които карат насила децата си да правят нещо, ако видят, че те имат талант. Даже напротив – никога не съм му казвал нищо, той просто обожава да твори.“ Бащата определя детето си като „свръхчовек“. „Решава по-бързо от мен наум „325+457“ и признавам, че е с по-големи способности от моите, защото го виждам с очите си – казва Александър.