На 13.01.2024 г. от 18 часа в пернишкото село Люлин ще се проведе
традиционният празник „Сурва“, вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството. Програмата на празника ще започне с музикална програма от Оркестър „Перун“ с ръководител Венелин Руменов и изпълнения на пернишкия танцов състав „Зора“с ръководител Пламен Маринов, след което от 19:00 ч. сурвакарите от село Люлин ще представят обичая „Посрещане на сурвакари в българския дом“. В локалната общност съществува спомен за обичая Сурова от началото на ХХ век.
Един от най-възрастните жители на селото – 95-годишният дядо Евгени Григоров разказва на своя внук спомените си за маскарадните игри в ранните му детски години. Спомня си, че когато идвали мечкарите в дома им, той се плашел от тях. Тогава баба му
казвала „Не се бой! Това е чичо ти Ване“. От разказа става ясно, че чичото на дядо Евгени се е маскирал и това се е случило най-късно през второто десетилетие на ХХ век. Сурвакарска група в селото е имало и по времето на социализма, откогато в архивната сбирка на читалището се пазят черно-бели снимки. На тези снимки са документирани сурвакари, които и в днешно време, въпреки напредналата си възраст, продължават да се маскират. Според разкази на местните хора, а и от по-ранни фотодокументи се вижда, че преди време люлинските сурвакари са използвали животински кожи за костюмите си. Обръщали са кожуха наопаки, а на кръста си нанизвали звънци. За маските са използвали също кожи и рога. Тогава в селото се отглеждали много животни и набавянето на рога не е било проблем. Маскарадната група е имала всички персонажи,
които и сега се играят по време на празника – „младоженец“, „булка“, „поп“, „мечка с мечкар“. Разигравал се е ритуалът „сурвакарска сватба“. Маскираните са водили и магаре с дисаги. След средата на 90-те години на ХХ век, с все по-голям ентусиазъм в маскарадната група се включват много млади хора. Основно ядро на сурвакарската
дружина днес в селото са младежи, както и мъже на възраст между 35 и 40 години. Сурвакарската група на село Люлин е сред най-многобройните в Пернишко – достига до 120 човека. Всички участници са жители на селището или родовите им корени са свързани с местната общност. Костюмите на сурвакарите са от пъстроцветни
парцали, а маските се изработват от високи дървени конструкции, украсени с пера. Маскираните обхождат махалите в селото, а стопаните ги посрещат с радост. Във всеки дом „попът венчава младоженците“, „мечката гази“ стопанина за здраве, „сватбарите“ играят сурвакарско хоро. Заповядайте, за да се почувстваме българи, канят организаторите