Удължават срока за кандидатстване за саниране със самоучастие

Срокът за кандидатстване по втория етап от програмата за саниране на многофамилните жилищни сгради най-вероятно ще бъде удължен. Това стана ясно на форума „Без вредни емисии в информацията за енергийната ефективност и климата“, организиран от неправителствената организация „Хабитат България“.

Новината дойде от шефа на дирекция „Жилищна политика“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството Добромир Василев, който припомни, че програмата е финансирана по Националния план за възстановяване и устойчивост. Бюджетът ѝ е за около 300 млн. лева, като по тази програма безвъзмездните средства са в размер на 80 на сто, т.е. вече изисква самоучастие на гражданите.

Крайният срок за кандидатстване по втория етап на програмата е 16 януари, но към момента няма подаден нито един проект, уточни Василев. Затова и много вероятно ще се наложи да се удължи.    

По отношение на първия етап на програмата, където безвъзмездната помощ за обновяването на многоетажните жилищни сгради беше сто процента, са подадени 3068 проектни предложения. Те трябва да бъдат оценени независимо от това какви са шансовете им да бъдат класирани. Общата стойност на подадените проекти по този етап на програмата е близо 4 млрд. лева при 1,2 млрд. лева бюджет. Това означава, че парите ще стигнат за една четвърт от сградите, обясни Василев. И допълни, че за достигането на целите в Националната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2030 г. ще са ни нужни около 5,5 млрд. лева.

Подходът на 100% публично финансиране е изключително неефективен за постигане на целите за енергийно обновяване на сградния фонд и е необходимо използване на частно финансиране, добави Василев. Според него гражданите не се възприемат като собственици на сградата, в която живеят, и това се отразява и на изпълняваните мерки – над 25% от жилищата имат мерки за енергийна ефективност, но цялостно обновените сгради са финансирани с публични средства. Потенциалният брой на самостоятелните обекти в обхвата на първия етап на програмата е близо 160 000, при около два милиона жилищни обекта, които се нуждаят от обновяване. Става дума за по-малко от десет процента обновени самостоятелни обекти, което значи, че за покриването на нуждите на всички жилищни обекти ще са необходими близо 40 млрд. лева, показват разчетите на министерството.

В този първи етап 152 общински администрации са подали предложения,  като най-много са подадените проекти от Бургас – 215. Общо 42 общини са подали проекти, чиято стойност надвишава съответните по програма лимити за една община. Това означава, че в тези общини има вътрешна конкуренция между сградите и е много вероятно за част от тях да не бъдат финансирани сгради с точки, които надвишават точките в други общини. Целта е да има по-голямо разпространение на инвестицията по този етап от програма в цялата страна, обясни експертът от министерството. Той уточни, че няма как автоматично да бъдат прехвърлени проекти, които са класирани, но за които не е стигнало финансиране, към втория етап на програмата. Това е така, защото кандидатстването на този втори етап изисква решение на Общото събрание на етажната собственост за събирането на необходимото съфинансиране за обновяването на многофамилните жилищни сгради. Хората, които са кандидатствали по първата програма обаче, са облекчени с това, че  вече разполагат с технически паспорти и енергийно обследване,  които са били „най-трудни при кандидатстването“ през първия етап.

Форумът на „Хабитат България“ предостави обективни данни относно енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС. На него бяха представени и примери за разпознаване на фалшивите новини и предотвратяване на дезинформацията в обществото по тези ключови теми.  

„Хабитат България“ е част от голямата мрежа на Habitat for Humanity – глобална неправителствена организация, работеща в САЩ и още над 70 страни по целия свят.

 От основаването си през 1976 г. организацията е помогнала на повече от 29 милиона души да подобрят условията си на живот чрез осигуряване на жилищна помощ като жилищно строителство, благоустрояване и ремонти, както и чрез подобряване на достъпа до пазара на жилища, които са на достъпни цени.

Обновяваме 3 688 900 кв. м от старите блокове

Очакванията са старият жилищен фонд в България да се подобри значително и общата му РЗП да достигне внушителните 3 688 900 кв. м. След санирането се постига 405 GWh/г. понижаване на потреблението на първична енергия, като 79 ktCO2/г. ще са намалени емисиите на парникови газове, очакват експертите.

Какви са изискванията към сградите, за да кандидатстват за обновяване?

– Сгради, за които предварително са изготвени обследване за установяване на техническите характеристики, свързани с удовлетворяване на изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 1-5 от ЗУТ и обследването за енергийна ефективност следва да бъдат установявани и чрез архитектурно заснемане и/или налична техническа документация.

– Сгради, за които след техническо обследване на сградната конструкция, извършено в съответствие с глава трета от Наредба 5 от 28 декември 2006 г. за техническите паспорти на строежите, е установено, че отговарят на съществените изисквания към строежите съгласно чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и които са получили положителна оценка за сеизмична осигуреност, независимо дали са осигурени, или неосигурени на сеизмични въздействия, в съответствие с Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони;

– Сертификатът да бъде изготвен по реда на актуалната към момента на кандидатстване наредба по чл. 48 от ЗЕЕ.

Европроект слага фотоволтаици върху покривите. Големите сгради са с най-голям потенциал за изграждане на фотоволтаици. Това е един от изводите от проекта „Градове, захранвани от слънцето. Да отключим слънчевия потенциал на Бургас и София“. Целта му е да се изследва какъв е потенциалът на една сграда да използва слънчева енергия. Това се случва със специален софтуер – той прави проверката лесно и бързо. С него съвсем точно може да се оцени колко слънчева радиация може да погълне един покрив и съответно колко фотоволтаична енергия може да се произвежда.

„В София са картирани общо 5700 сгради в три столични квартала. 2800 от тези сгради бяха определени като предлагащи най-голям потенциал и са изготвени проекти за тях. Картата предоставя много подробна информация, включително проучвания за осъществимост за инсталиране на панели на всяка сграда и данни за това колко енергия може да бъде произведена.

За Бургас се твърди, че са обхванати всички сгради – може би всички многофамилни сгради, промишлено строителство. Там са заснети над 6000 сгради – обясни Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. – От анализите в двата града към момента се вижда, че покривите на големите многофамилни сгради са изключително подходящи за изграждане на подобни съоръжения. Средният период за възвръщане на първоначалната инвестиция е между 5 и 6 години, но разбира се, това варира от полезната площ на покривните пространства и консумацията на електроенергия. Важно е обаче да се направи правилно конструктивно обследване на цялата сграда, за да не се получат дефекти при монтажа на соларната система“, каза експертът. 

Проектът за слънчеви градове е финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI). Основната цел е да подпомогне енергийния преход на участващите градове чрез прилагане на основни набори от мерки, които да насърчат процеса по изпълнение на проекти в сферата на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).

Пловдив се надява на 80 млн., София прибира почти двойно повече. Подобряване на енергийните характеристики на сградите чрез прилагане на интегрирани енергоефективни мерки и стимулиране на минимум 30% спестяване на първична енергия за обновените жилищни сгради. Това са основните приоритети на програмата за обновяване на многофамилните жилищни сгради. Целта е постигане на клас „В“ на енергопотребление на тези обекти.

Много важно е и коя община на какъв дял от предвидените за целта пари може да разчита. Лъвският пай отива за Столична община, която се надява на 150 млн. лева. Следващите три най-големи града – Пловдив, Варна, Бургас, чакат по 80 млн. лева.

Община Пловдив е подала 70 многофамилни жилищни сгради към Министерството на регионалното развитие и благоустройство за енергийно обновяване. Рекордьор е район „Южен” с 19 подадени сгради, а след него се нарежда „Източен” – с 18, макар да е два пъти по-малък. В „Тракия”, „Западен” и „Централен” блоковете са по 10, а най-малко са в район „Северен”, където сградите са едва три.

Средствата, които са отделени за Пловдив, обаче са недостатъчни. Вероятно от подадените 70 блока в най-добрият случай 100% безвъзмездно финансиране ще получат половината  сгради.

За по-малките общини и лимитът е по-скромен.

На общините Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Стара Загора, Благоевград се падат по 50 млн. лева. По 30 млн. лева получават 30 общини, във втора група, а сред тях са Свиленград, Харманли, Димитровград, Кърджали, Хасково, Асеновград, Велинград, Смолян, Пазарджик, Пещера, Панагюрище и Карлово. 215 са общините, попадащи в дефиницията за селски район, съгласно Споразумението за партньорство 2021-2027 г. и те получават по 15 млн. лв.

Кандидатстването ще става чрез информационната система на МВУ-ИСУН, като едно сдружение може да подаде един проект: една сграда/блок секция – един проект. Няма ограничения за броя проекти, по които една община може да бъде водещ партньор. Сдружения на собственици, подали заявления за подкрепа от НПЕЕМЖС, няма да се ползват с предимство при кандидатстване по настоящата процедура и следва да подготвят и подадат всички необходими документи.