На 12 декември се отбелязва Празникът на занаятите и Денят на грънчарите и казанджиите, припомнят от Държавен архив -Перник. През втората половина на ХХ век Св. Спиридон е обявен за покровител на плетачи, тъкачи и кошничари.
Първото писмено сведение за бусинското грънчарство се среща в приписка на Бусинското евангелие, където се съобщава за дарение на църквата, направено от майстор-грънчар през 1784 г. В периода XVIII-XIX век грънчарството е широко развито – почти във всяка къща в с. Бусинци има работилница. Майсторите продават стоката си в Трънско, Брезнишко и Радомирско, по долината на Струма и Места, но стигат и до Пирин и Родопите.
Произведенията на бусинската керамика се отличават с чиста и гладка линия, пише ентологът Цветана Манова във футляр, посветен на образците на бусинското грънчарство. Формите на съдовете имат първична сила и топлота. Продиктувани са от практическите нужди на хората – паници, стомни, гърнета. Майсторите грънчари от Бусинци правят рукатки за носене на храна на нивата, плоски за ракия, крондири за вино, пушилки за пчели, тави, гавази за ракия. В Средна западна България не е развито медникарството и керамиката задоволява нуждите на бита.
Бусинските съдове са предимно оцветени в различни нюанси на зеленото и жълтото или са само теракотни. Украсата им е проста и е съобразена с формата. Използват се врязаните вълнообразни, напречни или прави успоредни линии, спираловидни извити рисувани мотиви. Големите съдове за зимнина имат успоредно разположени шнурови орнаменти, които освен за декорация служат и за заздравяване на съда. При изработването на сватбените крондири грънчарите изграждат цели тематични композиции от хора, животни и предмети, които са доказателство за професионалното майсторство на бусинските грънчари.