„Българската православна църква и римокатолическите мисии в Северна България и Пиринска Македония (през 20-те и 30-те години на ХХ век)“, „Пловдивската епархийска църква и римокатолическите мисии в епархията (средата на XIX до 30-те години на ХХ век)“, „Мисията на пасионистите в Никополската епархия, „Униатската пропаганда сред българите (IX – средата на ХХ век)“, „Българската православна църква и Вторият Ватикански събор (1962 – 1965)“, „Старозагорската епархия в защита на православието“, „Католическата пропаганда в Сливенската епархия (20-те и 30-те години на ХХ век)“ са само част от заглавията, които присъстват вече в книжен опис като част от научната библиотека на архива в Перник.
Продължава работата по подготовката на документи от самия проф. Ваташки за личен фонд и се очаква до няколко месеца да постъпят за постоянно съхранение. Процесът на научно-техническа обработка се очертава да е кратък и максимално улеснен, благодарение на неговата неоценима помощ. Две поредни години, през 2021 и 2022 г., проф. Ваташки е обявен за читател на годината с най-много посещения и ползвани архивни единици от фондовата наличност на Държавен архив – Перник. Предстои да излезе от печат последната му книга, посветена на с. Друган, община Радомир.
РУМЕН АТАНАСОВ ВАТАШКИ е роден на 4 септ. 1962 г. в Радомир, област Перник. През 1987 г. завършва едновременно Духовната академия в София и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Библиотекознание и научна информация“.
В периода 1989-1991 г. специализира „История и теория на културата“ в Софийски университет, а от 1992 до 1997 г. – в Папския институт за Изтока в Рим, Италия със защита на докторската дисертация върху Мисията на капуцините в България (La missione dei cappuccini in Bulgaria 1916 – 1941). В края на същата година е обявен за доктор на Източните църковни науки в Рим.
От 2000 г. е избран за редовен доцент в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. През 2008 г. защитава дисертация на тема: „Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860 г. и 30-те години на ХХ век)“ и е удостоен с научна степен „Доктор на теологическите науки“. От 2010 г. получава научното звание професор, съобщават от Държавен архив Перник