Средните цени на електричеството за домакинствата в ЕС през първите шест месеца на 2023 г. са най-ниски в България (11,4 евро за 100 киловатчаса), докато най-високи са в Германия (41,3 евро за 100 kWh), показват данни на официалната европейска статистика Евростат.
Цените на тока за бита в България са се повишили слабо спрямо първите шест месеца на 2022 г., когато те са били в размер на 10,93 евро за 100 киловатчаса, но са поевтинели леко спрямо 11,47 евро за 100 kWh през второто полугодие на миналата година.
Принципно добрата новина е лесно обяснима с това, че битовите абонати у нас все още са на регулиран пазар и КЕВР натиска изкуствено цените надолу. Според плановете на властта обаче либерализацията на тока за бита предстои, като фиксираната дата за това е 2026 г. Заради опасенията, че токът вече ще струва доста повече, отколкото досега, домакинствата в нужда ще бъдат подпомагани от държавата. В края на миналата седмица най-накрая излезе за обществено обсъждане наредбата, която уточнява какво е домакинство в положение на енергийна бедност. Те ще се определят на база разполагаемите средства на член от домакинството, намалени с разхода за типово потребление на енергия според енергийните характеристики на жилището. Тези разполагаеми средства се сравняват с официално обявената линия на бедност.
За определяне на статут на „уязвим клиент“ са въведени критерии в зависимост от възраст, здравословно състояние, разполагаем средномесечен доход, намален с разходите за енергия, нужда от помощни средства за независим живот и/или медицински изделия за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия, получаване на месечни социални помощи и други. Според наредбата „уязвим клиент“ е този, който купува електрическа енергия за битовите нужди и той и/или друг член на домакинството е в критична зависимост от електрическо оборудване поради наличието на поне едно от следните обстоятелства:
1. той е над 65 години, живее сам или с други лица над 65 години, с разполагаем доход след намаляване с разхода за енергия по-малък или равен на линията на бедност;
2. лице с установени 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, с разполагаем доход след намаляване с разхода за енергия по-малък или равен на официално обявената линия на бедност;
3. лица, които имат нужда от помощни средства за независим живот и/или медицински изделия за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия;
4. лица, които получават месечни социални помощи и/или целева помощ за отопление по Закона за социално подпомагане за предходния отоплителен сезон.
Разполагаемият доход на човек се определя, като от сумата на разполагаемия доход на членовете на домакинството се извади типовият разход за енергия на домакинството и полученият доход се раздели на броя членове на домакинство, разделен на 12. Данните ще се вземат от НАП, като ще включва всички облагаеми доходи, получени от членовете на домакинството за година назад.
В наредбата са определени пет типа жилищни сгради със специфичен годишен разход на ток в съответствие със скалата на класовете на енергопотребление. Тип 1 са жилищни сгради, строени преди 2010 г., които не са обновени цялостно – като за тях разходът за енергия ще бъде 400 kWh/m2. Тип 2 са сгради строени след 2010 г. и имат специфичен годишен разход на енергия 180 kWh/m2. Тип 3 са сгради, строени преди 2010 г., с приложени енергоспестяващи мерки, за които определеният разход на енергия е 216 kWh/m2. Тип 4 – многофамилни жилищни сгради, независимо от годината на построяване, които са обновени и отговарят на клас В с разход от 135 kWh/m2. И тип 5 – къщи, независимо от годината на построяване, които са обновени до клас В със средна стойност за първична невъзобновяема енергия от 125 kWh/m2
Типова площ на домакинство се определя според броя лица, като за един човек е 40 кв.м, за двама – 50 кв.м и расте с по 10 кв.м за всеки следващ член.