Пернишката художнимка Радослава Манова – Раде с нова изложба, наречена „Песен за нашия остров“

Пернишката художнимка Радослава Манова – Раде с нова изложба, наречена „Песен за нашия остров“

Радослава Манова – Раде е родена на 18 ноември 1971 година в Перник, в семейство на лекар и финансист. Рисува от ранна детска възраст. Завършва Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Член е на Представителството на Съюза на българските художници – гр. Перник. До настоящия момент урежда четири свои самостоятелни изложби, живопис:

-Първа самостоятелна изложба, септември 2019, гр. Перник, България

-Втора самостоятелна изложба, октомври 2020, гр. Перник, България

-Трета самостоятелна изложба, май 2022, гр. Панчево, Сърбия

-Четвърта самостоятелна изложба, ноември 2022 Италия, о. Сардиния

Участва в Девето Международно биенале „ Изкуството на миниатюрата“ Русе 2023, Национална изложба биенале „ Тенец“ Монтана 023,Национална изложба „ Пролетен салон“ Габрово 2023, Международно биенале „Острови “ Италия, о. Сардиния 2023,  Зонална изложба „ Струма“ 2022, Годишни и общи изложби в София, Перник, Кюстендил, Бургас и др.

Реализира арт събития и пърформанси – Нощ в музея, В градината на художника.

Много от картините на Раде са в частни сбирки в България, Гърция, Португалия, Чехия, Германия, Италия, Англия

Убедена е, че изкуството не трябва да е самоцел. То трябва да води към съпреживяване и искрен диалог за смисъла на живота, духовно усъвършенстване и единение между хората, утеха в бурите и горчивините на живота и времето.

За новата си изложба Радослава споделя: „Моят творчески проект е композиция – шест картини с лирически текстове от Раде. В неговото начало стоят образите, които намират и своята словесна изява..“Оплетени” Началата – Образ и Слово- изграждат общо художествено пространство, в което говорят по различни начини, но и взаимообразуват смисли ,взаимопроникват и пренареждат, търсят общи символи и послания.Преплетени в едно художествено пространство, визуалното и словесното, превръщат обещания диалог между две творчески съзнания в нещо по- голямо и дълбоко. Зрителят също потъва в общото, въвлечен е в интеракция да съзерцава, да прочете, да изживее, да изгради свои интерпретативни проекции.Обещаният диалог между образ и слово се превръща в полилог, а целта е – да се роди съпреживяване , единение. Настойчивото присъствие в образ и слово на универсали символи – пътя, острови – пристани , дома, маслинови горички и песен на цикади – отвежда към поетичното пространство на нашите духовни”острови”. Малката ,защитена земя заобиколена от искряща белота на морската шир, която е не граница, а безкрай. Островите на нашите мечти и копнежи, на онова , което все искаме да достигнем, подобно на древни мореплаватели мамени от митични късчета суша. И други острови. Изгубени в морето на душите ни, очакващи да бъдат открити – на утехата, на любовта, на мъдростта, на милосърдието. Символичното пътуване през времена и пространства и към себе си най- накрая отвежда към острови – ипостаси на Живота – Човек и Бог, Любов и Смирение, Хармония и Красота, Земя и Природа. Търсени и намерени – Острови в Образ и Слово и неподправена изповед на твореца. Ето такова трябва да е изкуството, такава трябва да е и душата на твореца – да мобилизира други човешки души и копнежи . И в заедност, да търсят извечните – Космос, Мир и Хармония .Да се изправят срещу горчивините и непоносимата тишина. В устрем и достойнство , в смирение и мъдрост да изцерят нараненото време и да намерят дома.“