Битовите потребите на ток да излязат на свободния пазар от 2026 година, приеха на първо четене в НС

Битовите потребите на ток да излязат на свободния пазар от 2026 година, приеха на първо четене в НС

Депутатите приеха на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител е Министерският съвет. Народните представители гласуваха с 98 гласа „За“, 49 гласа „против“ и без въздържали се. В подкрепа на законопроекта на Министерски съвет партиите, които го подкрепиха са ГЕРБ/СДС с 40 гласа „За“, ПП/ДБ с 41 гласа „За“ и ДПС със 17 гласа „За“. БСП, ИТН и Възраждане гласуваха против. Независимият народен представител Радостин Василев не участва в гласуването.

В контекста на дебатите депутатът от БСП Драгомир Стойнев заяви, че гражданите са притеснени от предстоящите си сметки за ток през зимата. Съществува хипотеза да се образуват 3 обществени доставчика в лицето на електроснабдителните дружества, посочи Стойнев, който не вижда как ще има ниска цена на микса на електроенергията.

Той бе категоричен, че гражданите не са готови за пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия. Единствената цел на законопроекта е да се създаде хаос и да се усвоят евросредства, посочи Стойнев и добави, че накрая България ще внася електроенергия отвън.

Той добави в заключение на изказването, че терористите не са зърнопроизводителите, а терористите се намират в пленарната зала на Народното събрание, които искат да направят либерализация на пазара на едро на ел. енергия. Нека да имаме една студена зима, за да се види, че България не може да съществува без въглищата и въглищните централи, каза още Драгомир Стойнев.

Депутатът от ПП-ДБ Владислав Панев заяви, че ще подкрепи законопроекта с аргумент, че така ще има свободен пазар на електроенергията, повече конкуренция и по-ниски цени на тока.

Павела Митова от „Има такъв народ“ заяви, че управляващите се опитват да се направят на по-големи католици от папата пред европейските ни партньори. Имаме ресурс на пазара на електроенергия за още 50 г., посочи Митова, която недоумява защо не се прави нищо в посока запазване на въглищните централи, а се търсят алтернативни варианти. ИТН ще направят предложения между първо и второ четене в Закона за енергетиката.

С настоящия законопроект се предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 г. В предвидените изменения и допълнения се прекратява ролята на обществен доставчик на „Национална електрическа компания“ ЕАД) и се премахват квотите на производителите за регулирания пазар. В законопроекта е предвидено крайните снабдители на енергия, като доставчици на универсална услуга, да са задължени да снабдяват битовите клиенти и последните да не са задължени да сменят своя доставчик.

По време на преходния период крайните снабдители ще снабдяват битови крайни клиенти по регулирани цени. Насърчават се крайните снабдители, които снабдяват битови клиенти, да закупуват част от нужната им енергия от нискоемисионни източници на организирани търгове по дългосрочни договори, ползващи публична подкрепа под формата на финансови гаранции или разликата с оглед на хеджиране на риска и осигуряване защита от нестабилност на цените на пазара на електрическа енергия на битовите потребители (каквато ползват и в момента). Нови споразумения за закупуване на електрическа енергия или други подобни споразумения със същия или еквивалентен предмет или ефект, включително допълнителни споразумения за продължаване срока на действащи договори, не могат да се сключват с производителите, които са се възползвали от такива споразумения, и тези производители не могат да получават нова държавна помощ за подпомагане на производството на електрическа енергия от въглища.

Като общо правило е предвидена възможност за компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за периода до 2026 г. Допълнително, регулираните цени за бита се определят на равнище, на което може да възникне ефективна ценова конкуренция, и се утвърждават въз основа на икономически обосновани разходи на крайните снабдители за закупуване на електрическата енергия и надценка.