Новините днес и утре Перник – новините
Анархистът Хари [Харалампи Петров, син на поп Петър от с. Гърло] на камила. Снимката е адресирана до свещеник Александър Стефанов и съдържа надпис на гърба „За спомен на поп Сандо“. [1940 г.]. Снимката бе публикувана от Държавен архив-Перник и допълнена с интересен разказ от историята на село Гърло.
От него става ясно, че един от най-почитаните свещеници в Брезнишко е поп Петър от с. Гърло (Петър Мартинов Котев), който служи в старата църква „Св.Иван Рилски“. Гробът му се намира от югоизточната страна на храма, а неговите наследници са известни като Поповите.
Краеведът Вельо Велев в своето издание „Местните имена в Брезнишко“ (2009 г.) пише, че с. Гърло отстои на 8 км. северозападно от Брезник. Богато е с изобилната си вода, плодородна почва и през него минава важен път от Бяло море и долината на Вардар за Средна Европа. За миналото на селището в летописната книга на училището е отбелязано „Старото наименование на селото е Ханкьой (Ани кьое). Служи за пренощуване на цели кервани, които пренасяли товари с памук, риба, тютюн, идващи от Солун, Серес, Горна Джумая, Радомир, Гърло, Пирот, Ниш, Белград. Всяка вечер в селото пренощували около 400 коня, които на следващия ден заминавали, а на тяхно място идвали други. В селото имало 12-13 ханища [хана]…“.
През 1948 г. в спомените си 90-годишния Виден Петров разказва за тези кервани и за селището, което се намира на около 2 км. северно от път, който свързва западните земи на полуострова (разб. Балканския полуостров) с Цариград. Споменават се местните имена Пýсто гърло, Конярник, Винòвград, Мезѝница.
Храмът „Св. Иван Рилски“ – с. Гърло има регистриран едноименен фонд в Държавен архив – Перник с хронологични граници на съхраняваните документи за периода 1926-1948 г. Документите постъпват на съхранение през 1961 г. и са запазени в добро състояние. Сред тях са съхранени две кондики за събирани помощи с информация за периода 1926-1936 г.; книга за платежни заповеди (1937-1947) и годишен отчет за 1948 г.