Миньорите и енергетиците от Перник блокираха пътя за Кюстендил за десетина минути, но движението вече е възстановено

Миньорите и енергетиците от Перник блокираха пътя за Кюстендил за десетина минути, но движението вече е възстановено

Пернишките миньори и енергетици около 12 часа днес отново се събраха на външноградската магистрала, под Автогарата, на протест. За разлика от вчера, когато протестът беше мирен, то днес протестиращите блокираха за около 10 минути- от 12.15 до 12.25 ч., пътя в двете посоки към Кюстендил. Повечето от шофьорите, които бяха принудени да изчакат, проявиха разбиране към исканията на протестиращите и ги подкрепиха. Малцина бяха тези, които възроптаха, че се налага да почакат малко. Протестиращите заявиха, че се солидаризират с колегите си от Стара Загора, които протестират на автомагистрала „Тракия“.

Пернишките миньори и енергетици бяха твърдо решени, ако след насрочената за 16ч днес среща на управляващите с националните синдикати в страната не бъдат взети решения, с които да бъдат защитени въглищните централи и родната ни енергетика, идната седмица излизат на палатки и лягат на пътя като колегите си. „Няма да допуснем да бъдем измамени за пореден път“, бяха категорични протестиращите.

Сред протестиращите бяха изпълнителният директор на „Топлофикация Перник“ инж. Чавдар Стойнев, изпълнителният директор на Мин индъстри Перник Здравец Ефтимов, синдикалистите от двете дружества. Протестиращите носеха плакати, на които пишеше: „Не убивайте енергетиката на България“, „Долу зелената мафия“, „Искаме работа, не подаяния“.

Синдикалистите заявиха, че протестиращите от двете дружества са в непрекъсната връзка с колегите си от страната и остават в стачна готовност.

На въпроса- не ги ли удовлетворяват обещанията на премиера акад. Денков, синдикалистите заявиха, че те са несъстоятелни. Териториалните планове за справедлив енергиен преход бяха приети в петък от правителството. Според тях, до 2030 г наличните базови мощности в България, използващи лигнитни въглища, се очаква да възлизат на 1.6 GW. ВЕИ мощностите ще бъдат доразвити като инсталираните мощности ще достигнат 7.5 GW включително офшорна вятърна енергия и системи за съхранение на енергия с капацитет от 1.6 GW. До 2035 г ще бъде поддържан капацитет от 1 GW мощности, използващи лигнитни въглища, за обезпечаване на критичните нужди за осигуряване на националния електроенергиен баланс при различни климатични и геополитически сценарии. Междувременно се очаква капацитетът на ВЕИ да надхвърли 10 GW към посочената година с включени офшорни вятърни електроцентрали с капацитет от 1.5 GW, както и системи за съхранение. Не се очаква въглищните мощности да имат значима роля в енергийния микс на България след 2035 г. Това означава, че до 2030 г се очертава мощностите на въглищните централи да бъдат намалени до 80%.

Едва ли тази „перспектива“ е обнадеждаваща за заетите в енергийния сектор в страната.