Перничани имат право да знаят как точно ще бъдат извършени процесите по справедливия преход!

Среща- дискусия по мерките, заложени в в териториалния план за справедлив преход на област Перник се проведе в Минната дирекция на Перник. На нея присъстваха министърът на енергетиката Румен Радев, зам.-министъра на енергетиката Красимир Ненов, екип от експерти на МЕ, заместник-министъра на МРРБ Ангелина Тодорова Бонева с експерти на министерството, кметът на община Перник Станислав Владимиров, зам.-областният управител Илинка Никифорова.

Залата на Минна дирекция се оказа твърде тясна, за да побере желаещите да чуят каква съдба очаква „Топлофикация Перник“ и Мини открит въгледобив, сред които бяха около стотина и петдесет работещи в двете предприятия.

„Това е първата от поредицата срещи във връзка с трансформацията от един тип икономика към друг вид зелена икономика. Процес, който вълнува много перничани, като засегната страна. Перник е град с големи традиции в близкото минало, Перник е давал голяма част от брутния вътрешен продукт с производството тук. Трансформацията ще бъде болезнена, тя вълнува основателно хората“ – каза кметът на община Перник Станислав Владимиров. Той поясни, че хората искат да знаят как точно ще бъдат извършени процесите по справедливия преход. Много хора разчитат на работните места, които ще бъдат засегнати, много семейства ще бъдат засегнати. Затова в разговорите и с изпълнителната власт и с партньорите по изпълнението на проектите се настоява средствата да се насочват към бизнеса, към създаване на нови работни места. Както и към осигуряването на бърз транспорт към столицата – която, както е известно е огромен пазар за заетост. Перник е най топлофицирания град и тук трудно може да се върви към бърза промяна. Трябва да се намери баланс. Трябва да има яснота точно какво и как ще се случи, за да няма безпокойство у хората както за работните  им места, така и затова как ще се отопляват през зимата“, подчерта Владимиров.

Енергийният министър Румен Радев заяви, че в миналото е липсвал диалог по тези проблеми. Липсвали са конкретни планове и цели- говорело се е общо, с очаквания, че нещо ще се случи,  но кога и как никой не си е направил труда да обясни. Пропуснато е ценно време, а това не води до нищо добро. Планът, който се обсъжда в момента не е окончателния вариант, който да е официално приет. Затова се провеждат тези открити срещи, за да се чуят проблемите в съответните региони и да им се търси решение.

 „Несериозно е да се твърди, че когато и да се затворят въглищните централи, независимо коя година, веднага ще има високо технологически производства на тяхно място. А досега това е обещавано. Ясното и точно разпознаване на проблемите във всеки от трите въглищни региона в страната- Стара Загора, Перник и Кюстендил поотделно ще бъде определящо за предприемане на адекватни действия и правилно разрешаване на проблемите“, заяви в началото на изказването си министър Радев. Той подчерта, че целта на тази първа открита среща е да се обсъдят възможностите, които предоставя териториалният план за справедлив преход в област Перник. Трансформацията от един тип икономика към друг -по-икономична и по-зелена. „Трябва да стане ясно, че различните региони имат различни проблеми за разрешаване, както и различна структура на прекратената заетост. Това е и акцента върху, който започнахме да работим- ясно да се позиционират и разпознаят общностните нужди във всеки от регионите  и те да бъдат правилно насочени към разрешаване на проблемите“, подчерта министър Радев. Според него териториалните планове дават възможности за финансиране, въпросът е да се намери какъв тип алтернативни проекти може да бъдат заложени в съответния териториален план..“ Семейството, в което сме- европейското, там не дават пари за закриване.  Реалната истина е, че закриването става по естествен път, по пазарен механизъм. Това включва цените на електроенергията, възможностите да работят съответните топлоцентрали. Въвеждането на един изкуствен финансов инструмент какъвто са квотите за въглеродни емисии, повишаването на тяхната цена, прави невъзможно да се продава електроенергията при себестойността, която се формира от всички фактори в производствения процес. От такива обективни фактори се стига до затваряне на някои производства. По-важното е какво алтернативно правим, какво всъщност създаваме. Очевидно искаме да създаваме производства, които имат максимална добавена стойност“, подчерта Радев. Той допълни, че е много важно подкрепата към производствата да бъде в насока създаване на производствен капацитет. „Предвидено е една част от заетостта да се реализира чрез държавното предприятие за конверсия на въглищните региони. Когато говорим за ВЕИ, това не  значи, че имаме предвид само електропроизводството, защото в този вид производство се ангажират пренебрежимо малко хора. Тук говорим и за биопроизводство, за системи за съхранение. Да, заявявани са конкретни намерения за пернишка област в тази насока, включително и за производство на зелен водород. Това са инициативи, които бихме и ще подкрепяме. Отново обаче като фокус в по-голяма степен и с приоритет следва да бъдат проектите, свързани с производството. Организиране на високоефективни производства с по-висока добавена стойност“, дебело подчерта Радев.

„Ще вървим стъпка по стъпка към реализирането на заложените в плановете за справедлив преход  задачи. Изключително важно е да запазим съдържанието на това, което правим, а именно думата справедливост. Перник и областта в периода на прехода загубиха много работни места в процеса на преструктуриране на икономиката. Може би над 25 000 човека, кметът на Перник знае най-добре, работят в момента в София. Това, което е написано в  Териториалния план за справедлив преход предполага, че може би няколко хиляди ще бъдат съкратени, което ще рече, че хората ще загубят работата си. Затова, според мен, когато правим такива открити обсъждания е много важно да чуем хората, които са потърпевши. Затова съм съгласна с министър Радев, че ние трябва да разгледаме всеки случай поотделно, на човек работещ в системата на въгледобива, на семейство работещо в този сектор и да помогнем. Само така тази справедливост ще се усети от  хората в региона“. Това заяви зам.-областният управител Илинка Никифорова.

Изказването на министър Радев не даде яснота каква ще бъде съдбата на „Топлофикация Перник“ и кога точно ще бъде закрито предприятието Мини открит въгледобив и какво ще бъде съдбата на заетите в това дружество. Това основателно провокира недоволството на работещите в двете предприятия, които присъстваха на обсъждането. Много бяха въпросите, които поставиха те. Ще посоча само няколко от тях: Работник на 52 години попита какво смята да му предложи държавата, да се преквалифицира като шивачка ли? Синдикалистът Юлиян Георгиев възропта:“ Не стига, че ни карате да си купуваме климатици в жилищни блокове, които нямат заложено такова напрежение, но и ни пращате да работим в София. Работил съм там- да получавах повече пари, но пътувах по 3 часа и си идвах в къщи само за спане. Не искам това да правя, искам да работя в Перник. А какво ще стане с нашите училища? Как ще мотивираме децата, които идват при нас сега на стаж, да учат специалности, които след 2 години ще бъдат закрити?  Ще закриваме ли и училища и гимназии?

Представител на синдиката КНСБ  постави основателно въпроса- не може ли държавата да подпомогне предприятията, които са започнали да реализират проекти в посока производство на зелена енергия.“ В Европа има начини да се подпомогнат средни предприятия, а Вие ни уверявате, че в териториалния план е заложено финансиране на малкия и среден бизнес. Да но в „Топлофикация Перник“ работят над 500 човека. Дружеството полага усилия да се съобрази с европейските екологични изисквания. Близо 3 години откакто „Топлофикация Перник“ е подала в МОСВ инвестиционно намерение за производство на биогориво. До момента екоминистерството тупа топката. Как хората да имат доверие в държавата, че тя мисли за тях и че наистина говорим за Териториален план за справедлив преход, след като се спъват проекти за производство на топлоенергия по екологичен способ.

Подобен въпрос зададоха и журналисти от Перник. Те попитаха каква е гаранцията, че ще се намери частен предприемач, който ще се съгласи да развие алтернативно производство на топлоенергия, да вложи милиони за изграждането на топлоцентрала и заедно с това да изгради и необходимата инфраструктура, каквато притежава „Топлофикация“. Не е ли по-логично енергийното министерство да проведе разговори с ръководството на дружеството по инвестиционните проекти, които не само са разработили, но и имат готовност да реализират. Ами, ако наистина не се появи частен предприемач, който да желае да произвежда алтернативна топлоенергия, какво ще стане с тези над 20 000 абонати в Перник, които ползват централно парно отопление. В тях се включват училищата, детските градини, учрежденията и битовите абонати. На всички ли държавата ще купи климатици. Финансовият ресурс, който се предлага по Плана за справедлив преход едва ли ще стигне за реализирането на проектите, които „Топлофикация Перник“ е започнала да реализира в момента в посока производство на екологично чиста топлоенергия. Това, което се предлага в Териториалния план за справедлив преход  е не далновидно и ще постави на изпитание хиляди семейства. Да не говорим, че, ако спре да работи „Топлофикация Перник“ и ел.инсталациите в жилищните блокове не издържат на напрежението, хората не могат да се отопляват и на твърдо гориво, защото в много от блоковете няма вече комини.

Представител на синдикатите предаде на енергийния министър декларация от името на миньорите, енергетиците, неправителствени организации и общественици от град Перник. В нея се посочва, че „Териториалния план за справедлив преход е в противоречие с решението на НС от януари 2023 г за предоговаряне на Плана за възстановяване и развитие /ПВУ/ и извеждане от експлоатация на въглищните мощности след 2038 година. В плана липсва алтернатива, ако „Топлофикация Перник“ бъде закрита. Към момента тя осигурява сравнително чисто и надеждно отопление на над 20 000 домакинства, които ползват услугите й. Електропреносната мрежа на Перник не може да издържи подобно натоварване с ел.енергия, ако това ще е нейният заместител. В документа е описано някакво хипотетично „парно“ добивано от фотоволтаици и зелен водород. Ще се радваме да ни посочат къде по света има изградено подобно „нещо“, което да отоплява над 20 000 домакинства“.

Очевидно министър Радев, въпреки  много добрата си техническа подготовка, нямаше готовност да отговаря на подобни конкретни въпроси.  Той се съгласи, че би било редно там, където операторите на топлинна енергия са започнали преструктуриране на производствения процес да се проведат разговори. „Едва ли държавата ще може да поеме голяма част от необходимия финансов ресурс, необходим за цялостното преструктуриране на производството на топлоенергия и електроенергия.  Това ще бъде в противоречие с Европа. Но вариантът за съфинансиране не трябва да се отхвърля. Аз лично няма да откажа среща, на която да обсъдим възможните варианти за реализиране на проекти насочени към преструктуриране на производството“, съгласи се министър Радев. Това, като че ли даде някакъв лъч надежда на работещите в „Топлофикация Перник“ и те напуснаха залата.

Според експерти по разработването на европейски проекти,, Териториалният план за справедлив преход е трябвало да бъде обсъден и приет преди две години, за да има достатъчно време за разработването на проекти, които да бъдат финансирани.

Добрата новина е, че това не е окончателния му вариант. Това ще рече, че има възможност в него да се правят корекции, но времето е малко затова. Европа ни е поставила задачата до края на 2027 г да затворим този план, въпреки че управляващите уверяват, че срокът ще бъде удължен. Но това го решава Европа, така че трябва да се бърза с разработването на проектите, с които ще се кандидатства за финансиране. Друг е въпросът, че ресурсът, с който разполага Териториалният план за справедлив преход, който е 180 млн. лева, е не достатъчен за целите, които той си поставя. Но това е друга тема за коментар. Перничани още помнят преструктурирането на икономиката в периода на прехода. Както спомена зам.-областният управител Илинка Никифорова, тогава бяха загубени над 25 000 работни места. И тогава имаше проекти, финансирани по предприсъединителния план, които трябваше да помогнат за преквалификацията на съкратените. В крайна сметка бяха „усвоени“ едни пари по тях, а хората бяха оставени да се спасяват поединично. Добре, че София е наблизо. Само че сега перничани искат да работят в Перник, а не да се редят на опашка по пътя за София и да се връщат у дома само, за да се наспят.