Министерството на здравеопазването си поставя за цел до края на настоящата година да приеме стандарти, които да намалят ножицата в заплатите на лекарите. Стандартите ще важат за лечебните заведения с над 51% държавно участие. Това съобщи министърът на здравеопазването Христо Хинков, уточнявайки, че трябва да се прецени каква да е допустимата разлика. Темата стана актуална, след като финансовият министър Асен Василев се възмути, че шефове на държавни болници вземат по 80 000 лева заплати, 40-50 пъти над средното възнаграждение в лечебното заведение.
Директорите на държавните и общинските болници, съгласно договорите им за управление, получават заплати между 4000 и 15 000 лева на месец, показва справка на МЗ. Много от болничните директори обаче освен управители на лечебните заведения са и действащи лекари, които получават пари за работа по клинични пътеки, отчисления от таксите за избор на екип, пари за участие в клинични изпитвания, хонорари от фармацевтични компании, преподавателска дейност и др. или пък развиват паралелно практика в частен кабинет.
Въз основа на това техните доходи могат да достигнат до 50 000-60 000 лева на месец, че и повече. Такива доходи впрочем получават и други водещи лекари, чиито заплати обаче не са публично известни, тъй като не заемат директорски постове.
Здравният министър уточни, че в идеята за таван става въпрос за заплата, а не за доход, тъй като доходът на един лекар се формира както от заплатата, така и от допълнителни компоненти. “Маржовете в тези доходи също са огромни, но това трудно може да се регулира, защото едни специалности, като акушерството и гинекологията, са атрактивни и носят висок доход, а други, като съдебните медици и др., са неатрактивни“, обясни той.
По-късно Христо Хинков уточни, че не става въпрос за налагане на “таван“ на самите заплати, а за “таван“ в маржа между най-ниската и най-високата заплата в болниците.
Предстои да се уточнят изчисленията, както и да се обсъди темата с Българския лекарски съюз и със синдикатите. Хинков заяви, че е разговарял с председателя на Българския лекарски съюз /БЛС/д-р Иван Маджаров, който също споделя тези виждания.
Министър Хинков поясни, че медицинските сестри получават твърда заплата, но нямат възможност да формират доход като лекарите. „Трябва да им се обърне по-особено внимание. Поставил съм си го като задача. Имаме намерение да предложим те да се включат в рамковото договаряне, така че да се почувстват по-самостоятелни“, подчерта здравният министър. И допълни, че реформата в здравеопазването трябва да трае поне четири години.
Подобен опит за регулирането на ножицата в заплатите на медицинския персонал беше направена и при редовното правителство на Кирил Петков, но той беше блокиран от съдебни жалби.
Идеята беше да се стимулират болниците да повишат основните заплати на лекари и сестри до минималните прагове от колективния трудов договор: 2000 лв. за лекар, 1500 лв. за медицинска сестра и 910 лв. за санитар. А болниците, които не го направят, да получават по-малко пари от НЗОК за работа по клинични пътеки. Прилагането на тази концепция обаче остана с пожелателен характер и в резултат само в 26 от общо 181 държавни и общински болници целият медицински персонал получава основни месечни възнаграждения според заложеното в Колективния трудов договор за сектора.
По данни на МЗ, предоставени на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация, към края на миналата година средните основни заплати на лекарите в страната варират от малко под 1000 лева докъм 2500 лева. А средните брутни заплати на лекарите, които включват и допълнителното материално стимулиране, са доста по-високи: от малко над 1000 до близо 7000 лева.