Откриха зала на Владимир Димитров – Майстора в земенското село Дивля

Откриха зала на Владимир Димитров – Майстора в земенското село Дивля

Най-големият български художник Владимир Димитров – Майстора е живял и творил 18 години в Земенско. Живял е в селата Дивля и Калотинци, напомнят от община Земен

Майстора за първи път идва в Земен през 1915 г. Затова свидетелства едно писмо до неговия братовчед Павел Георгиев: „Павле, отивам на гара Земен – писар в общината, та мама няма за кого да се грижи. Лошо е, че не мога да ти върна борча, това ще стане като получа първата заплата. Поздрав на всички: В.Д.”

В с. Земен той открива богатството на стенописите на Земенската църква – дело на неизвестен даровит местен художник. Запознава се с интересни селяни и природната хубост, наречена „земен рай”. През 1929 г. посещава китното село Дивля, на 15 км. от гара Земен. В Земен и Дивля черпи сюжети, намерили място в творчеството му. По негова молба през 1930г. е командирован от Министерството на просветата в с.Дивля като учител в местната прогимназия.

В доклада си до Министерството е писал: ”след четири месеца в с.Дивля нарисувах Жетварка, Моми, Хоро, Невеста, Момиче и Портрета на учителя Михаил Стоянов. На Илинден на местния събор устроих изложба от всички картини нарисувани тук. В с. Дивля”. Владимир Димитров – Майстора е постоянно след селяните на площадчето и в кафенето, на тлаки и събори, при косачи и жътварите, на разходки с ученици до китните дъброви местности.

Дивлянчани са го запомнили като много добър човек, скромен, общителен и сърдечен. Най-хубавите картини е сътворил на полето сред ябълковите градини. Творил е в тихи утрини и в часовете на заник слънце. Тук той рисува Евдокия Георгиева, чийто портрет е поставен върху 500 левовата банкнота, известна като Дивлянката. В спомените си Майстора пише: „В Дивля при мен са идвали Цоната /Кирил Цонев/, Тодор /Мордухай Бенидинов/ и Боге Лазов. Селяните от Дивля, гледаха в картините и се радваха, че главите им са досущ като тези нарисувани от мен”.

Майстора е рисувал и в с. Калотинци. Тук през 1929 година създава една от най-хубавите си картини – Мома от Калотинци. Модел е Станка Гьошева. От картината струи топлината на гальовните лъчи на слънцето, свежестта на цветовете и омаята от изяществото на местната моминска носия. Казмилената сая, свилена шамия на главата и бял копринен нагръдник – ненагледна е хубостта на Калотинката.

Някои виждат в нея селската Мадона на Майстора, запечатила младостта на Станка за вечни времена. Картината влязла в съкровищницата на българската живопис е изложена в Националната художествена галерия в София. Отпечатана е пощенска марка с лика на Калотинката. Хората от Земенския край са горди, че са намерили място в богатото творчество на Майстора.

Музейната сбирка е отворена за посетители и входа е безплатен. Тя представя лични вещи на Майстора, неговото легло, маса и други от времето, когато е живял и творил в с.Дивля.

Реализацията е по Проект за  частично саниране на Читалището в село Дивля и изграждане на музейна експозиция на големия художник. Земен е спечелил проекта пред Европейските фондове, сред конкуренция от над 300 проекта от България. Той е по Трансгранично сътрудничество /ТГС/ на община Земен, България и община Бойник, Сърбия.Открита е през юни 2021 година.