„В градината на художника” – така е озаглавила последния си артистичен проект пернишкият художник Радослава Манова – Раде.
Интересното в него е, че той съчетава изобразителното изкуство и музиката. А мястото на провеждането е собственият дом на твореца в село Рударци. Дата е 6 юли, а началният час – 18.30 часа. Идеята за събитието своята реализация сега, защото Манова вярва, че за всичко си има точното време.
А градината на художника е всъщност дворното пространство на къщата, в която живее и твори Радослава Манова. Естествената природна зеленина ще бъде фон на подбрани авторски картини от последните години. А в допълнение към това сетивата на публиката ще бъдат наситени с изящна музика от струнния квартет при камерен оркестър „Орфей”, с чието специално участие се осъществява идеята. И това не е всичко. Като спойка към синтетиката на изкуствата, Раде предлага непринуден диалог под открито лятно небе – за красивото, за човешката ни същност, за онова, което ни свързва и откъсва от сивотата и горчивините на ежедневието.
За всичко онова, което ако не може да ни направи по-добри, поне може да ни накара да обърнем поглед навътре, да задаваме въпроси и нетърпеливо да търсим отговори. За да се превърне събитието в една приятелска среща, изкуство, което търси нови пространства и аудитории и нови форми на своето съществуване.
Радослава Манова – Раде споделя още: „Идеята ми за това събитие е стара – на година или може би две. Защо сега? Защото вярвам, че за всичко си има точното време. Почувствана, осмислена, напълно узряла, търпеливо и тя – идеята, изчака своето време. И себе си чувствам по-инак – че мога без съмнения и въпросителни, по-смело и откровено да разкрия душата си. Гола. Възникват и още въпроси – все свързани със смисъла, идеята за подобно събитие – защо, и какво, и как. Просто е. Веднъж създадени, картините ми живеят свой реален живот, имат си свой свят населен с души. Аз често съм там и те ми разказват. Въвличат ме във вихрове от експресии, в цветове, в преживени или пожелани срещи – раздели, в отдавна отминали времена на идилии, в емоции, страсти и бури. И душите, които живеят в това друго пространство и време, са поетични, чувствителни и красиви. И са толкова истински, колкото нашите. Ей тях искам да “изведа” от смълчаната самота на затворените пространства под открито небе, “в градината на художника”. Тук искам различните светове да намерят пресечната точка. И в мига на пресичане искам душите от световете на другост да се слеят в една обща душа. Трепетна. Трепетно чудо, стремление по извечни – хармония и красота. Пълнота. Идеята ми може да изглежда по детски наивна, утопична, да предизвиква усмивки. Но аз вярвам в нея, както вярвам във вас. За тези на които идеята ми отвлечена не допада, предлагам просто приятелска среща, изкуство, което търси нови пространства и аудитории и нови форми на своето съществуване. Предлагам непринуден диалог под открито лятно небе – за красивото, за човешката ни същност, за онова, което ни свързва и откъсва от сивотата и горчивините на ежедневието. За всичко онова, което ако не може да ни направи по-добри, поне може да ни накара да обърнем поглед навътре, да задаваме въпроси и нетърпеливо да търсим отговори.“