Майката на Иво – за втори път „Майка на годината“

Майката на Иво – за втори път „Майка на годината“

Милена Димитрова – майка на известния български писател Иво Христов, получи за втори път наградата „Майка на годината“. Първият бе през 2020 година. Милена, вдъхновена не само от собственото си сърце, но и от добрите идеи и инициативи на сина си, не спира постоянно да прави съвместно с него добрини за хора в нужда. Неотдавна тя превърна в звукови файлове две от книгите на Иво Христов, за да може незрящите му почитатели, които искат да се докоснат до творчеството му, да се насладят на таланта му. Наградата на Милена бе връчена от генерал Красимир Занев. „Аз съм със сина си, защото тази награда е не само моя, тя е и на двамата. Мъдрото ми дете ме научи да съм тази, каквато ме познават хората. Аз се казвам Милена, но истинското ми име е майка. Героят е пред мен – той ме научи да бъда добра, съпричастна, той е моята пътеводна светлина, вяра, сила и надежда. Прави добро, мисли добро, бъди добро, то ще ти се върне, когато най не очакваш. Хората са казали, че красотата ще спаси света. Аз бих казала, че доброто ще спаси света. Наградата е на моя син“, сподели Милена, която покани всички на двойния празник на писателя на 16 юли – рожден ден и премиера на 11-тата му книга. Тя подари направени от нея прекрасни гривни от естествени камъни на наградените майки.

Припомняме, че Милена денонощно бди над 21-годишния си син Иво Христов, който претърпява 16 мозъчни операции за по-малко от 10 години. Момчето, което мнозина познават като „българския Стивън Кинг“ заради романите, които пише, страда от неврофиброматоза-тип 2. Болестта на Ивчо се характеризира с това, че при премахването на един тумор, се активира друг, което налага операция след операция, а всяка следваща носи все по-голям риск за живота му.

Последните животоспасяващи интервенции са изключително тежки и носят със себе си куп последици – запушване на бял дроб, изпадане в кома, 12 дни в реанимация и месеци наред престой в болница, загуба на голяма част от слуха, говора и подвижността на краката, а придвижването е в инвалидна количка.

През годините семейството на Ивчо изпраща стотици писма до клиники по целия свят само и само да намерим поддържащо лечение, защото все още не е открито такова, което да го излекува напълно. Очаква се спасението да бъде генна терапия, която обаче все още не се прилага или поне все още няма данни за клиника, в която я предлагат.

Сега битката е с тумори в малкия таз, които са се развили върху цяло снопче нерви, отговарящи за жизненоважни функции. Медиците у нас не смеят да прибегнат до нова операция заради множество рискове. Надеждата идва от турска клиника, която предлага лечение с вкарване през артериите на вещество, което блокира храненето на тумора и той започва да изсъхва. Чака се отговор от лечебното заведение и готовност за пътуване.

Докато тече близо 10-годишната битка с рядкото и коварно заболяване, Ивчо развива желязодефицитна анемия и му е необходима интензивна рехабилитация.

Милена и Иво почти не са излизали от дома си последните две години. Освен за поредната операция или изследвания. Като същински затворници, които обаче не губят кураж, сили и мотивация за борба.

„Няма да се предам! Никога! Благодарна съм на Господ, че ме е дарил с такъв характер. През тези 9 години и половина едно успокоително не съм пила, но не съм спряла и да работя. Ако трябва, още толкова ще стоя къщи. Със сърце и душа мисля, че ще успеем заедно. Животът е за смелите и силните, най-лесно е да се пуснеш по течението, както казва Ивчо“, споделя Милена.

„Усетих истинска обич към нас. Имаше много сълзи, емоции и топлина. Плаках на всички хубави коментари и отзиви към нас. Има още много майки в цялата страна, които заслужават. Добрината ще спаси света“, споделя още грижовната майка на Иво.